Домът на Червения убиец
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Sorrowful Mysteries of Brother Athelstan #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651535
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Домът на Червения убиец». Краткое содержание книги:
Тялото на сър Ралф Уитън, комендант на Тауър, е открито в локва кръв в собствената му спалня – добре заключена и охранявана от верни стражи. Как е успял убиецът да се добере до него, преодолявайки стените на страховитата крепост и стражата? И защо бележката, която сър Ралф е получил малко преди смъртта си – къс пергамент с рисунка на тримачтов кораб – му е вдъхнала такъв смъртен ужас?
Доминиканецът брат Ателстан и дебелият коронер сър Джон Кранстън, любител на виното и доброто хапване, трябва да разрешат тази загадка. Но скоро става ясно, че това е само първото от поредица кървави убийства – и че за да разкрият загадката, трябва да се върнат към далечното минало и едно страшно злодеяние, извършено в Светите земи.
Но Ателстан забеляза с отчаяние, че Уоткин, който седеше отпуснато на мястото си, гледаше нетърпеливо, почесваше се и потропваше с калните си ботуши. Бенедикта долови загрижеността на Ателстан и загледа тревожно мъжа, когото обичаше, но не би могла да има, защото беше ръкоположен за свещеник. Най-накрая Ателстан вече не знаеше какво да каже.
– Е, Уоткин – каза той сухо, – имаш ли да съобщиш нещо важно?
Уоткин се изправи в целия си ръст. Мазното му чело беше смръщено под кичурите яркочервена коса, която оредяваше бързо и скоро щеше да остане само като венец около плешивото му теме. Бледосините му очи, които сякаш се бореха помежду си за място до подобния на патладжан нос, огледаха колегите му.
– Гробището е било ограбено! – изтърси той.
Ателстан изпъшка и сведе глава.
– Какво искаш да кажеш? – извика ловецът на плъхове Ранулф, чието лице с остри черти надничаше изпод черна като катран качулка.
– През последните няколко дни – съобщи Уоткин – са били изравяни трупове.
Ужасени, всички заговориха едновременно. Ателстан стана и плесна ръце за тишина. Наложи се да го направи няколко пъти, докато накрая врявата спря.
– Знаете – започна той, – че гробището на "Сейнт Ерконуолд" често се използва за погребване на чужденци и просяци, които никой не е потърсил. Нито един гроб на енориаш не е докосван – Ателстан си пое дълбоко дъх. – Но така или иначе, Уоткин е прав. Откраднати са били труповете от три гроба. Всички са разкопани наскоро. На млада просякиня, брабантски наемник, открит мъртъв след кръчмарска свада и на един старец, който просеше пред болницата "Сейнт Томас" и беше намерен замръзнал в двора на хана "При мантията". – Ателстан облиза устни. – Земята е твърда – продължи той. – Уоткин знае колко трудно е да се изкопае с мотика и кирка достатъчно дълбок гроб, така че плиткостта на гробовете е помогнала на скверните крадци.
– Трябва да сложим пазач – каза Пайк копачът.
– Ти ще пазиш ли? – попита тихо Бенедикта. – Би ли прекарал цяла нощ на гробището, за да чакаш мародерите? – Очите ѝ се плъзнаха по останалите от съвета. – Кой би стоял на пост? И кой знае – продължи тя – дали кражбите се извършват нощем? Може да стават следобед или вечер.
Ателстан я погледна с благодарност.
– Аз мога да пазя – намеси се той. – Всъщност го правя, когато... – свещеникът не довърши.
– Когато изучаваш звездите, братко – намеси се свинарката Урсула и предизвика сподавен хоров кикот, защото всички енориаши знаеха за странните занимания на свещеника си.
Художникът Хъдъл се обади.
– Помоли сър Джон Кранстън да ни помогне. Може да прати войници да пазят гробището.
Ателстан поклати глава.
– Коронерът – отвърна той – не може да праща кралските войници насам-натам.
– Ами приставите? – включи се жената на Уоткин. – Ами кварталната стража?
Да, що се отнася до тях, помисли си мрачно Ателстан, съветникът и другите чиновници рядко се занимаваха със "Сейнт Ерконуолд", още по-малко с гробището и не биха се разтревожили, че гробовете на трима непознати са били отворени.
– Кои са тези хора? – попита меко Бенедикта. – Защо го правят? Какво търсят?
Думите ѝ потънаха в море от тишина. Всички лица се извърнаха към свещеника за отговор. Това беше моментът, от който се боеше Ателстан. Гробището беше Божия земя. Когато за пръв път беше дошъл в енорията преди девет месеца, той беше много строг към онези, които се опитваха да направят пазар там и към момчетата, които играеха с костите, изровени от кучета или прасета. "Гробището" беше заявил той, "е Божия земя, където вярващите очакват второто пришествие на Христа". Дори тогава Ателстан не беше обяснил изцяло причината за своята строгост: той тайно споделяше страховете на Църквата от онези, които се прекланяха пред Сатаната, Господаря на кръстопътищата8 и Повелителя на бесилото, и често изпълняваха черните си магически ритуали на гробищата. Всъщност беше чул за един случай в енорията на църквата "Сейнт Питър" в Корнхил, където черен магьосник хранел с трупове демони и скорпиони.
8
Бесилките често били издигани на кръстопътища, за назидание на преминаващите; на тях не само били изпълнявани екзекуции, но били окачани и трупове на престъпници в окови, а до края на XVII в. – и живи хора в клетки, осъдени на бавна смърт. – Б. Пр.