Прокобата [bg]

Останалите явно бяха съвсем наясно с тайната на случващото се.

Сега вече всички напуснаха криптата, водени от клисаря, който осветяваше пътя им, и през тъмната, смълчана катедрала се отправиха към каретите си. Заморна прибра Мина, забулената дама и Фиц-Артър в своята. Качи се последен и отпътуваха. После си тръгнаха Фидена и Росъндейл, а ние с херцог Уелингтън и лейди Сиймор и останахме сами с непознатия. Той дръпна херцога встрани и му прошепна няколко думи с все същия дълбок, мелодичен глас, с което говореше от самото начало. После предложи ръка на леля ми. Тя прие поканата доста охотно и той й помогна да се качи в каретата. Сетне се настани баща ми, като ме остави съвсем близо до непознатия.

През тялото ми премина странна тръпка, когато достолепната фигура внезапно се приведе, непознатият ме вдигна на ръце и ме сложи на седалката. След това и той самият се разположи до мен, а когато кочияшът плесна с камшика си конете, почувствах как ръката му — очевидно малка и тънкопръста, нежно притисна моята. Сякаш ме порази мълния. Изпищях.

— Господи! — ужасено изписка леля ми.

— Мили Боже! — гневно възкликна баща ми — Какво правите, сър? Не бива да забравяте какъв нрав носи невръстният немирник! Не го докосвайте и с пръст! Ще ви разкрие само по ръката.

Непознатият се позасмя и като се поотдръпна от мен, облегна глава на стената на каретата.

„Да го разкрия по ръката“ повтарях си наум. Да, в тази ръка имаше нещо необичайно, нещо много и издайническо в топлите й, нежни пръсти, може би дори нещо познато. Помня допира им. Ако можех само да докосна лицето му — главата му — щях по-лесно да отгатна. Ще се опитам. Не изглежда неблагоразположен към мен.

Започнах безшумно да се примъквам по-близко. Ръката ми вече бе проникнала в дълбоките гънки на наметалото му; пръстите ми допряха челото му. Той подскочи, сякаш ухапан от пепелянка, и в следния миг се намерих проснат безчувствен на пода на каретата.

Като се събудих от този сън, първото, което изплува пред погледа ми, бе благото лице на лейди Сиймор. Бе се навела над мен, а главата ми почиваше върху коленете й. Намирах се в разкошна стая, по стените и тавана дремеше чистият блясък на затулена светлина.