Летящ старт

Барнаби Бейкър и Гуидо седяха по-назад с неколцина от по-големите момчета. Имаше и няколко момичета, повечето с черните гащеризони на старши механици, но като цяло преобладаваха момчетата.

Едно от момичетата привлече погледа на Джейсън. Беше много привлекателно, с тясно лице, ярки зелени очи и жълтеникавочервени коси. Беше към седемнайсетгодишна и седеше далеч от всички в дясната част на първия ред.

На Джейсън му трябваше известно време, за да забележи, че повечето от репортерите в медийната галерия я зяпат, сочат я и се опитват да направят хубава снимка. Нямаше представа защо.

— Затвори си устата и престани да пускаш лиги — чу се пресипнал момичешки глас зад гърба му.

Джейсън се обърна и видя, че момичето, което седеше зад него, също се е вторачило в хубавицата на първия ред.

— Ериъл Пайпър е много над твоята категория — добави момичето.

— Не пускам лиги — възрази Джейсън.

— Да бе! — Момичето беше някъде на шестнайсет, с кръгло лице, яркооранжева коса (на главата й бяха вдигнати подхождащи оранжеви очила с рогова рамка) и широка усмивка на розовите бузи.

— Аз съм Сали Макдъф, механик и отвсякъде чудесно момиче от Шотландия.

— Джейсън Чейсър. А това е Бъг, мой брат и навигатор.

Сали Макдъф огледа преценяващо по-малкия от братята.

— Бъг, а? Много е сладък! На колко си, малчо?

Бъг се изчерви.

— На дванайсет — отговори Джейсън вместо него.

— Дванайсет? — Сали Макдъф се замисли. — Сигурно е математически гений, щом са го поканили тук. Приятно ми е да се запознаем, Джейсън Чейсър и навигатор Бъг. Надявам се, че ще ви се падне добър наставник.

— Наставник ли?

— Боже, ти си новак! Да завършиш спортното училище не означава само да си велик пилот. Да имаш най-добрия учител е много важно. Ясно е, че най-добрият е Зороастро. Маестрото. През последните четири години неговите ученици три пъти печелят училищния шампионат. Говори се, че Чарли Рийфенстал не дава много домашни, а набляга на пистата — затова много от пилотите искат да попаднат при него.

— А какво знаеш за Скот Сиракюз? — попита Джейсън.

— Ааа, Сиракюз. Тази година ще преподава на пълно работно време. Чух, че миналата година замествал, когато титулярите излизали в отпуска.

— И?

— И учениците му се зарадвали, когато се върнали истинските им наставници. Понеже Сиракюз те обработва дълго и сурово. Много теория, много практика в питстопа — отново и отново, докато не почнеш да го правиш както трябва. И много домашни.

— Ясно — каза Джейсън.

— Защо питаш?

— Просто така.

В този момент задната врата на залата се отвори с леко съскане и всички млъкнаха. Жан-Пиер Леклерк влезе в залата за брифинги. Следваха го десетина учители и лектори, всички с гащеризони. Последният в дългата редица беше Скот Сиракюз: куцукаше след тях с бастуна си.