Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Някога Тасмания е била краят на света. А сега беше на само два часа приятен път с летящ лайнер от Сидни.
Джейсън Чейсър стоеше на палубата на кораба, който плаваше нагоре по река Дъруент, и оглеждаше модерния Хобарт.
Със своята елегантна смесица от много старо и съвсем модерно Хобарт се беше превърнал в един от най-шарените градове на света. Двестагодишни складове от пясъчник се съчетаваха красиво с модерни сребристо-стъклени небостъргачи и извити мостове от титан над реката.
Поради една прищявка на съдбата целият остров беше собственост на Международното училище за пилоти, което го правеше най-голямото парче земя на света в частни ръце.
В началото на 2000-те австралийският щат Тасмания преживява упадък, а населението му застарява и намалява. Когато населението пада под 50 000, австралийското правителство се решава на необикновената стъпка да приватизира целия остров. Купувач се оказва петролна компания, която дори не предполага, че скоро ще се появи маглев. При разпродажбата на авоарите на фалиралата компания островът щат е купен от Филип Т. Йънгман, водач на група странни хора, които възнамеряват да организират школа за зараждащите се състезания с летящи коли.
Както се казва, останалото е история…
Джейсън и Бъг бяха деца на пустинята и никога не бяха виждали нещо подобно на източното австралийско крайбрежие.
По пътя към Тасмания лайнерът беше профучал край Сидни. Малко след Сидни видяха Осемте язовира — удивително инженерно и архитектурно постижение по протежение на тихоокеанското крайбрежие. Само преди няколко години инженерите буквално бяха задържали Тихия океан, докато изграждаха осем огромни водноелектрически централи на няколко мили от брега.
Осемте водопада, които величествено се стичаха по язовирните стени, предоставяха несекващ запас от чиста енергия и едно допълнително предимство: бяха се превърнали във второто най-посещавано място в света след пирамидите, както и в удивителен фон на ежегодното състезание на ФЛК в Сидни — Сидни Класик — едно от четирите състезания за Големия шлем.
Пътническият кораб влезе в Хобартското пристанище и Джейсън и Бъг взеха саковете си и тръгнаха към трапа. Двама невъзпитани младежи им преградиха пътя.
— Брей, да пукна, ако това не е малкият Джейсън Чейсър — подигра се Барнаби Бейкър. Беше на осемнайсет, цяла глава по-висок и по-широк в раменете от Джейсън. А сега беше и регионален шампион на ИТРШ — титла, пораждаща уважение в средите на състезателите.
Барнаби се обърна към своя навигатор — Гуидо Моралес, също на осемнайсет, с хитровати очета и много неприятен, и продължи:
— Гуидо, направо не знам, така че ти ми кажи: как някакъв изтърсак, който се е класирал на сирашкото последно място в регионалния шампионат, идва в спортното училище?
— Не мога да ти отговоря, Барн — отговори мазно Гуидо и поклати глава, докато оглеждаше Джейсън и Бъг. — Но дано да са подготвени, защото на място като това човек никога не знае каква катастрофа може да стане.
След неочакваната покана да влязат в спортното училище не бяха виждали Скот Сиракюз. Беше си заминал с частен самолет за Тасмания, като им каза, че ще се видят там. За съжаление това означаваше, че Джейсън и брат му, които така и така бяха аутсайдери поради възрастта си, трябва да търпят подигравките на Барнаби и Гуидо през целия път до Тасмания.
Бейкър-младши, който знаеше, че Джейсън и Бъг живеят със своите осиновители в Холс Крийк, се забавляваше да лепва към повечето от злонамерените си подхвърляния синоними на „сирашки“.
Бъг прошепна нещо в ухото на Джейсън и Барнаби се развика:
— Какво? Какво каза? Какво е това шепнене, тъпанар дребен? Защо не говориш като мъж?
Бъг се вторачи в него с празен поглед.
— Попитах те нещо, тъпако… — Барнаби посегна да хване Бъг за предницата на ризата, но Джейсън отблъсна ръката му.
Барнаби Бейкър замръзна заплашително.
Джейсън не отстъпи и продължи да го гледа предизвикателно.
— Охо, помирисвам напрежение. — Гуидо Моралес потърка ръце.
— Не го докосвай — изсъска Джейсън. — Той говори, но не с хора като теб.
Барнаби се ухили.
— Така ли? И какво каза?
— Не сме сираци. Имаме си майка и баща — отговори Джейсън.