Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
До него Бъг поклати глава. После прошепна нещо в ухото му.
По-големият брат прихна.
— Благодаря, приятел. Обаче за съжаление ти не си директор на спортното училище.
След това се обърна и тръгна към техния бокс, за да натоварят „Аргонавт“.
Бъг се затътри подире му.
В бокса имаше човек.
Скот Сиракюз.
Стоеше до входа и оглеждаше повредената опашна секция на „Аргонавт“.
— Ъъъ… Здравейте.
Сиракюз се обърна, подпря се на бастуна и спря хладния си поглед върху Джейсън.
— Господин Чейсър1, ако не се лъжа?
— Да.
— Подходящо име, като се има предвид днешното ти усилие, не смяташ ли? Аз съм Скот Сиракюз. Придружавам професор Леклерк. Двамата преподаваме в спортното училище.
— Зная кой сте, господине. Вкъщи имам ваш плакат.
Почувства се кръгъл глупак още в мига, докато го казваше.
Сиракюз кимна към „Аргонавт“.
— Опашният ти стабилизатор е строшен.
— Да, удариха ме отломки от оня идиот, който се опита да направи вътрешен завой с 9 G.
— Кога?
— Девет минути след началото.
Сиракюз присви очи.
— Девет минути след началото? Как си управлявал? С дюзите?
— Да.
— Чакай да изясним нещо. Изгубил си управление девет минути след старта. Обаче въпреки това си продължил, като си управлявал с педалите вместо с кормилото?
— Точно така, господине.
Сиракюз кимна замислено.
— Чудех се…
И погледна Джейсън в очите.
— Имам още един въпрос. Ти започна състезанието по различен начин от всички останали — пое към вратичките в западния край на трасето, докато повечето от останалите се юрнаха на североизток. Там става произшествието и ти променяш състезателния си маршрут.
Извади от задния си джоб карта на трасето. На нея имаше малки точици, които обозначаваха всичките 250 вратички.
— Можеш ли да ми обясниш какъв беше първоначалният ти план?
Джейсън и Бъг се спогледаха.
— Какво ще кажеш, Бъг?
Бъг изгледа Сиракюз и кимна.
Джейсън започна да обяснява:
— Брат ми се занимава с навигацията. Той състави днешния курс. Казва се Бъг, впрочем.
Сиракюз подаде картата на Бъг.
Малкият се скри зад Джейсън и той взе картата вместо него.
— Малко е плашлив с хора, които не познава.
После подаде картата на брат си и той бързо и професионално начерта състезателния им план върху нея. След това я върна на Джейсън, който пък я подаде на Сиракюз.
Сиракюз се вторачи в картата и дълго не продума. А след това направи нещо странно — извади още една карта на трасето и започна да сравнява двете. Джейсън видя, че на другата също има точици и начертан състезателен план.
Най-накрая Сиракюз вдигна очи и загледа Джейсън и Бъг, сякаш ги преценяваше много, много внимателно.
Вдигна техния състезателен план и каза:
— Мога ли да го задържа?
— Разбира се. — Джейсън вдигна рамене.
— Джейсън Чейсър — пилот във ФЛК — каза Скот Сиракюз. — Звучи добре, нали? Е, довиждане и на двама ви.
Към седем вечерта Джейсън и Бъг се прибраха в Холс Крийк с „Аргонавт“, вързан за ремарке, което теглеха със старото си летящо комби „Тойота“.
Холс Крийк беше малко градче в далечните северни простори на Западна Австралия. Джейсън често казваше: „Точно в средата на нищото“.
Прозорците светеха, вечерята ги чакаше на масата.
— О, моите момчета! Момчетата ми! — викна Марта Чейсър. — Джейсън! Видяхме всичко по телевизията. Това щураво момче, дето се разби точно пред теб! Добре ли сте?
Прегърна Бъг и го притисна към кухненската си престилка.
— Моята малка Ларва на мраволъв не е пострадала, нали?
Бъг почти се изгуби в прегръдката й. Изглеждаше напълно доволен, притиснат до дебелата си майка.
— Нищо му няма — отговори Джейсън, докато сядаше на масата. — Пострада единствено от унижението да пристигне последен пред погледа на Жан-Пиер Леклерк.
— Кой?
— Няма значение, мамо.
Точно в този момент в кухнята влезе баща им — Хенри Чейсър. Гащеризонът му беше покрит с прахоляка от цял ден работа на бензиностанцията.
— Здравейте всички! Състезателите са се върнали значи. Добро състезание днес, момчета. Само не извадихте късмет с онова момче, дето ви отнесе стабилизатора.
1
В романа има доста алюзии: Джейсън е английският еквивалент на Язон, а „Аргонавт“ идва от кораба „Арго“; Чейсър означава „преследвач“. — Б.пр.