Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
Докато пътуваха да изпълняват нарежданията на Ранда, Ол й разказваше какво научават шпионите на владетеля в другите кралства. Разказваше й за млади девойки, изчезнали от естилско село и появили се след седмици в бордей в Уестър. За мъж, заключен в нандърска тъмница заради обир, извършен от брат му; братът умрял, но все някой трябвало да изкупи вината. За данък, с който кралят на Уестър решил да обложи естилските села. Уестърските войници го събирали, като избивали естилските селяни и изпразвали джобовете им.
Шпионите на Ранда уведомяваха надлежно краля си, но Ранда си правеше оглушки. Ала научеше ли за мидлънски лорд, укрил реколтата си, за да плати по-малък данък, наостряше слух. Този проблем го засягаше. И изпращаше Катса да раздроби главата на лорда.
Катса не знаеше откъде точно се появи идеята, но откакто я осени, не й даваше мира. На какво е способна, ако действа по своя воля и извън пълномощията на Ранда? Тази мисъл я отвличаше, докато чупеше пръсти заради Ранда или извиваше ръцете на жертвите му. Колкото повече размишляваше, толкова по-упорит ставаше вътрешният й глас. Накрая усещаше, че ще се пръсне, ако не го послуша.
Когато навърши шестнайсет, сподели идеята с Рафин.
— Възможно е да се получи — отвърна той. — Ще ти помогна, разбира се.
После се допита до Ол. Той беше скептичен, дори уплашен. Беше свикнал да съобщава сведенията на Ранда и Ранда да решава какво да предприеме. В крайна сметка обаче проумя гледната й точка. Лека-полека възприе замисъла й, щом разбра, че Катса ще го осъществи с него или без него и успя да убеди себе си, че няма да навреди на краля, ако не му разкрива всичките си ходове.
При първата си мисия Катса нападна малоброен отряд от среднощни грабители, които естилският крал бе изпратил срещу собствените си поданици. Главорезите се разбягаха по хълмовете. Това беше най-щастливият и най-вълнуващият момент в живота й.
После Катса и Ол спасиха няколко момчета от Уестър, обречени на робски труд в нандърска желязна мина. След още един-два подвига слухът за мисиите им стигна до полезни кръгове. Няколко шпиони от обкръжението на Ол се присъединиха към каузата им. Последваха ги лордове като Гидън от Двора на Ранда, съпругата на Ол — Бертол — и други жени от замъка. Организираха си редовни срещи в уединени стаи. На срещите витаеше приключенски дух и усещане за опасна свобода. Като игра, мислеше си Катса, прекалено хубава игра, за да е истина. Но беше истина. Не само обсъждаха тайни мисии, но ги планираха и ги осъществяваха.
С течение на времето неизбежно привлякоха съюзници извън двореца. Например добродетелните сред граничните лордове на Ранда, които не искаха да наблюдават безучастно как плячкосват околните села. Лордове от други кралства и техните шпиони. Накрая — малко по малко — се включи и простолюдието: гостилничари, ковачи, земеделци. На всички им бе дошло до гуша от безразсъдните крале. Всички изразяваха готовност да поемат някакъв дребен риск, за да намалят щетите от амбицията им, от безпорядъка и беззаконията.
Тази нощ в лагера на естилската граница Катса се взираше в небето и мислеше колко многоброен е станал Съветът, колко бързо се е разраснал — като бръшляна в горите на Ранда.
Вече изпускаше юздите. Без да се допитват до нея, от името на Съвета провеждаха мисии на места, които никога не бе зървала. Ставаше опасно. Една нехайна дума, изречена от детето на някой гостилничар, една злощастна среща в някой край на света между двамина, които дори не познава, и всичко щеше да рухне. Мисиите щяха да приключат, Ранда щеше да се погрижи да ги прекрати. И после, отново, тя щеше да се превърне в главорез на краля и нищо повече.
Не биваше да се доверява на странния лиенид.
Катса скръсти ръце и впи очи в звездите. Прииска й се да събуди жребеца и да запрепуска в кръг около възвишенията. Така щеше да се успокои, да се измори. Но щеше да измори и коня. Не биваше, разбира се, да оставя Ол и Гидън сами, а и човек не прави такива неща. Не е нормално.
Тя изсумтя и се заслуша дали някой не се е събудил. Нормално… Тя не беше нормална. Момиче с Дарба да убива? Кралски главорез? Момиче, отхвърлящо предложените й от Ранда съпрузи — разсъдливи мъже с прилична външност? Момиче, което се паникьосва при представата за бебе, притиснало се към пазвата й или вкопчено в глезените й?