Мансардата на бляновете

— Ах, Фрид, ти правиш всичко не така както трябва! Постави цветята тук — от естетична гледна точка може да си прав, но не и от практична. Ах, вие, глупави мъже, какво бихте правили без нас!

— Ти си права, Паула, без вас животът би изгубил смисъл — прозвуча до вратата нечий смеещ се глас.

— Най-сетне, вуйчо Фриц! Покажи какво си купил. Тебе сигурно пак са те излъгали. Ах, вие, мъже!

Тя въздъхна и се зае да разпределя покупките на Фриц. Между това Фрид се ръкува с Фриц.

— Работи ли, Фрид?

— Нищо особено. Днес следобед отидох да се разходя и направих няколко скици на старата катедрала. А след това лежах на слънце в Солерберг и мечтах.

— И това е работа, Фрид. Невинаги работата е творчески процес; възприятията от онова, което ни заобикаля, е също не по-малко важно занятие. Има активна и пасивна работа.

— Аз гледах облаците… облаците… странстващи, винаги променливите облаци. Облаците и живота… винаги променливи… безпокойни и прекрасни…

— Не казвай това в присъствието на Ернест, защото когато му се случи неудачен ден, той ще започне да говори за незрелите момински мечти…

— Остави го, Фриц. Понякога и той е склонен да помечтае много повече, отколкото аз. Животът е прекрасен. И е по-прекрасен без хората.

— Ернест ми пише в последното си писмо: „Най-прекрасното в света — това са хората. Интересува ме само животът.“ Вие и двамата сте прави и аз предполагам, че ще съумеете да признаете правотата на другия.

— Вуйчо Фриц, стига сте бъбрили. Време е да пием чай. Аз толкова се старах, а вие не обръщате никакво внимание — каза Паула.

— Ти наистина си сервирала всичко отлично.

— Да, вуйчо Фриц.

— Пък и ти си по-добра от всичките — Фрид, разбира се, не казва нищо, той цял е потънал в мечти, витае в облаците.

— Ти пак си донесла цветя, Паула!

— Да. И дори ги откраднах. В парка има толкова много люляк и си помислих — нима ще се измени нещо, ако си откъсна малко? И моята съвест не издържа пред този довод: откъснах няколко клончета.

— Момичешки морал — каза Фрид.

— Благодаря ти, Паула. Но не влизай в конфликт със закона. Страхувам се, че ще получа следващото ти писмо от затвора.

— Не се страхувай, вуйчо Фриц. Ако ме спре полицаи, аз ще го погледна ласкаво, ще му подам цветята и ще кажа — откъснах ги за вас. И след това той навярно ще ме пусне.

— Или пък ще те привлекат да отговаряш за опит да дадеш рушвет.

— За момичетата съществуват особени закони — оправдават ги винаги.

— В съгласие със закона за непълнолетните и за лицата с понижена вменяемост — подразни я Фрид.

— А злите момичета ги наказват с пръчка.

— По-спокойно, по-спокойно — подкани Фриц.

— Той се е заразил от отвратителния Ернест с отвратителния маниер да се надсмива винаги. По-рано беше съвсем друг.

— Отвратителен?

— Мил!

— Моята житейска цел съвсем не се заключава в това да стана на някакво си момиченце „мил“.

— Ти си недодялан варварин.

— А ти млада дама.

— Разбира се.

— Но за съжаление — в детинска рокличка и с плетеници.