Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
25.
Два въздушни кораба бяха изправени лице в лице на разстояние един друг от десет метра въздушно пространство, като поддържаха височина в хаотичното сърце на снежната буря с деликатни корекции в работата на витловите си двигатели. Десет метра, можеха да се целунат. Съоръженията за скачване бяха издадени. Макхинлит и бордовият инженер на Артър П се трудеха здраво в снежната вихрушка, за да ги съединят. От мястото си в хангара Еверет имаше чувството, че дългите вретеновидни мостици изглеждат налудничаво, като пеперудени хоботи. Макхинлит се зададе тичешком обратно към хангара. Даде знак с вдигнати палци на капитан Анастейзия. Капитанът вдигна яката си и взе интеркома.
— Мис Сикссмит, имате командването. Евърнес е ваш.
— Да, мадам… мамо… — На Еверет му се стори, че долавя сълзи в гласа на Сен.
Можеше и да е от радиовръзката. От плача на вятъра, изтръгващ ноти от подпорните греди, трупащ сняг по корпуса. Капитан Анастейзия бързо прекъсна връзката.
— Джентълмени, дайте им да разберат.
След което се обърна и тръгна решително по тънкия въздушен мостик, високо над разбиващите се вълни на Гудуин. Пешовете ѝ се развяваха зад нея. После снегът се хвърли още по-стръвно и Еверет я изгуби от поглед. На панела до шлюза засия още една светлина. Макхинлит щракна ключа с палец и оттегли въздушния мостик.
— Готови. — Макхинлит избута вратата на хангара и я застопори.
— Дръжте се — обяви Сен по интеркома. — Ще ни се разтресе малко.
Еверет полетя към изходния шлюз, когато Евърнес потрепери и се люшна надалеч от Артър П. Шарки и Макхинлит вече бяха на половината път надолу по спираловидното стълбище за товарния отсек. Еверет се усука около перилата, когато Сен завъртя кораба с помощта на остатъците от двигателите и контролните му повърхности. Товарният отсек се надигна към него; сетне Еверет беше успял да се спаси от падане. Шарки и Макхинлит вече крачеха през палубата. Според капитан Анастейзия можеха да проточат формалностите най-много до пет минути. Сен разполагаше точно с толкова време, за да разположи така Евърнес, че да могат да спуснат абордажната група. Еверет отново се олюля. Палубата се наклони. Ако изгубеше равновесие, можеше да се претърколи по цялата дължина на кораба и да се разбие в механизмите на кърмовото управление. Корабът потръпна. Сен беше стартирала другите два двигателя по десния борд, решила, че скоростта е по-важна от повредите заради вибрации. Еверет долови парещия мирис на озон от натоварените електрически системи под краката си. Успя да тръгне в четири различни посоки, докато достигаше до товарния шлюз през последните десетина метра. Шарки вече се беше въоръжил. Макхинлит подаде на Еверет десетина скоби за въже и нещо, което приличаше на пистолет, в чиято къса цев беше напъхана плюшена играчка.
— Това е ударник. Вече беше от опасния край на един от тези — обясни Макхинлит. — Боли доста гадно, нали? Но не пробива дупки в машинарията. Не е смъртоносен. — Той отметна настрани пешовете на шлифера на Шарки. Блеснаха дръжките на пушки. Макхинлит цъкна неодобрително. — А, и една от тези. — Той подаде на Еверет орнаментирана дръжка. Изкормвач. — Трябва да влезеш, за да излезеш. Нагоре за разрязване, надолу за спояване. — Макхинлит включи една портативна радиостанция: — Готови и преготови тук долу.
— Дай ми кодова фраза, за да знам, че си ти, когато трябва да ви взема — каза Сен. Шарки и Макхинлит се спогледаха.
— Тотнъм Хотспър — предложи Еверет.
— Намирам се над Артър П — осведоми ги момичето.
— Дръжте си задниците — обади се Макхинлит и натисна един контролен бутон.
Лебедките започнаха да вият. Солидната палуба под краката на Еверет се заклати. Отвори се цепнатина. Вътре нахлу бурно леден въздух. Пукнатината се разшири до открито небе. Виелицата фучеше и подмяташе спускащата се товарна платформа. Под тях се простираше заснеженият корпус на Артър П.
— „И ще извърша върху тях голямо въздаяние с яростни изобличения“ — каза Шарки, докато се спускаше през брулещия сняг. — „И когато извърша въздаянието Си върху тях, ще познаят, че Аз съм Господ.“
— Това съм го чувал — каза Еверет. — Криминале. Филм от моя свят. Самюъл Джаксън го казва точно преди да убие един човек.
Шарки се ухили. Докато гледаше развятата назад коса и искрицата в едното му око, Еверет беше готов да повярва на всяка мрачна история за него.