Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
Гласът на машиниста се чу през писъка на вятъра из търбуха на въздушния кораб.
— Негодниците извадиха от строя двигателни гнезда номер три и пет!
— Колко време ще ни трябва, преди да възстановим пълна мощност? — попита капитан Анастейзия.
— Капитане, не мога да възстановя пълната мощност там, където липсват двигатели…
— Имам изображение на камерата — каза Шарки.
— На екраните ми, моля.
Картините бяха зърнести и зацапани от снеговалежа, но Еверет виждаше ясно прекършените мачти, пръскащите искри от прекъснатите електрически кабели, насилието, извършено върху чистите извивки на Евърнес. Загубата на всеки от двата двигателя се усещаше като изгубен пръст. Лицето на капитан Анастейзия бе мрачно. Корабът ѝ бе оцелял, но я бяха ударили здраво.
— Сен, изключи витла номер четири и шест. По-добре, отколкото да се разпаднем на парчета от вибрациите. И ни изведи на по-голяма височина. Там долу ни чака само смърт. Мистър Шарки, искам от вас да интерпретирате по някакъв начин показанията на радара. Искам да знам къде е Артър П.
— На радара няма нищо. Все едно са се изпарили.
— Въздушните кораби не се изпаряват, мистър Шарки.
— Според показанията там няма нищо освен сняг и чайки.
— На екрана ми.
Капитан Анастейзия започна да плъзга увеличително стъкло след увеличително стъкло над монитора, като се вглеждаше все по-дълбоко и по-дълбоко във видеоснега, който пръскаше по екрана. Артър П се бе появил от нищото, беше забърсал странично Евърнес и отново бе изчезнал. Двестаметров товарен кораб. Невъзможно. Ирационално. Това бе призрачно място, но в него нямаше нищо свръхестествено. Като вратар на отбор „Червен“ Еверет се бе радвал на репутацията на призрачно добър, свръхмогъщ джедай. Хубаво беше да се чувстваш като вратар нинджа, но си оставаше суеверно мислене. Всичко, което правеше, бе да разглежда вероятностите и възможностите, да разглежда нещата в три и повече измерения.
— Може би не е там наоколо — обади се Еверет. — А там над нас.
Очите на капитан Анастейзия се разшириха повече от всякога.
— Мистър Шарки, вертикално сканиране.
Радарът издаде звук, изпращайки лъча си нагоре и надолу вместо напред и назад. Мониторът на капитан Анастейзия незабавно изобрази голямата сянка на Артър П, точно над тях. Точно над тях и приближаваща бързо. Възнамеряваше да премаже Евърнес, да го натика и наниже на шиповете сред развалините под тях.
— Пълен напред! — изкрещя капитанът.
Сен плъзна ръчките в предна позиция. Евърнес се помести, но беше твърде голям, обременен и бавен, бавен, бавен заради половината си извадени от строя двигатели. Еверет видя как надвисналият Артър П изпълва радарния екран. Трийсет метра. Ускорението при машина с размерите на Евърнес бе немощно. Двайсет метра. Прекалено много натрупана инерция, която трябваше да бъде анулирана. Десет метра. Еверет усещаше вибрациите от натоварените до крайност витлови мотори — от корпуса на кораба, право в кътните си зъби.
— Хайде — прошепна той. — Хайде, хайде, хайде!
Измъкваха се. Почти се бяха измъкнали. По дължината на Евърнес пробяга внезапен удар. Корабът простена с всяка греда, всяка нановъглеродна фибра. Подът започна да се накланя. Артър П бе докоснал кормилото на Евърнес и натискаше опашката му надолу, докато в същото време носът на Евърнес се издигаше нагоре. Празната чаша от какао се изтърколи по мостика и достигна чак до стената. Еверет се улови здраво за някаква скоба.
— Дръжте се, издигам носа — извика Сен и издърпа височинния лост. — Дано си обезопасил товара, Шарки.
Витловите двигатели отново изкрещяха. Евърнес се наклони още по-стръмно. Увеличителните стъкла увиснаха свободно от мониторите си. По интеркома се чу дрънчащият глас на Макхинлит:
— Това момиченце ще ми потроши кораба!
Сен не изпускаше лоста, стиснала зъби. Сетне опашката на Евърнес се изплъзна изпод Артър П и корабът се хвърли в чистия въздух.
— Обърни ни срещу Артър П — заповяда капитан Анастейзия. — Задръж позицията, дистанция петдесет метра от носа им.
— Слушам, мадам.
— Макхинлит!
— Все още летим, един Господ знае как. Ще ми трябва мъничко време, за да се придвижа и да проверя управлението.
— Не е необходимо, мистър Макхинлит.
Евърнес зави и приближи нос в нос Артър П, който тъкмо възвръщаше хоризонтално положение след размазващото спускане. Капитан Анастейзия отиде при илюминатора и се облегна на него, като се взираше в сивотата навън.