Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Когато тръгнат и те — изкрещя Макхинлит.
Артър П бе увиснал под ъгъл от трийсет градуса, с опашката надолу. Еверет се люлееше, заловен за мрежа на петдесет метра височина. Изтегли се до пътеката, която вече приличаше повече на стълба.
— Още две — каза той.
Макхинлит кимна. Изкатериха пътеката, като използваха парапета вместо стъпала. Всеки мускул в раменете, ръцете и дланите на Еверет пищеше от болка. Увисваше. Катереше се. Прерязваше. Това бе единственото, което можеше да стори. Да признае болката, да се отпусне, се равняваше на дълго падане до острата стомана на контейнерите някъде долу. Но болката бе истинска; никога дотогава не бе познавал такава болка. С последни сили прокара ножа през поредната мрежа. Заради натрупаното напрежение на три газови клетки мрежата поддаде. Мрежата поддаде, при което Еверет се озова в края на три свободни метра от дължината ѝ. Залюля се през вътрешността на Артър П. Пътеката и безопасността бяха далеч. Опита да се люшне, но вече нямаше сили. Не можеше да се задържи. Трябваше да се задържи. А с всяка изминала секунда Артър П приближаваше наклон от деветдесет градуса. Четирийсет и пет градуса, шейсет градуса. Осемдесет градуса…
— Пресвети Боже — изкрещя Макхинлит, увиснал по-нагоре по пътеката.
В гласа му имаше чисто благоговение. Артър П беше във вертикално положение. Натрупаните контейнери най-после се изсипаха с бумтящ, трещящ стоманен рев. Забиха се в машините, които осигуряваха управлението на кораба, като разкъсваха пътеки и скелета, като отскачаха от оребряване и пилони.
— Макхинлит — извика Еверет. — Не мога да…
В този момент между вклинените газови клетки над тях се спусна една фигура, човек на алпинистко въже с развети поли и наперена шапка на главата.
— „Из дълбочините виках към Тебе, Господи, защото Господ е милостта, и у Него е пълното изкупление“ — изкрещя Шарки. Той се спусна на равнището на Еверет, сграбчи с юмрук мрежата и започна да се люлее. — Дръжте се с всяка жилка на съществуванието си, сър. — С всяко залюляване Шарки приближаваше все повече Еверет до пътеката. — Сега! — Еверет освободи ръка и се улови за парапета. — Слепи краищата, слепи краищата — нареди Шарки.
Еверет разбра моментално. Той заметна около парапета висящия край на мрежата, плъзна острието на изкормвача и с последните си останали сили запечата клупа около себе си. Подсигурен, привързан към пътеката, превърната във вертикална стълба. Макхинлит бе слязъл и сега му протягаше ръка. Докато я поемаше, ножът се изплъзна от пръстите му. Проследи как инструментът полетя въртеливо надолу, към дъното на огромната вертикална шахта, в която се бе преобразил Артър П.
— Впечатлен съм, Еверет Синг — рече Макхинлит. — Добре подреди малкото им корабче.
— Видя ли капитана? — Еверет се обърна към Шарки.
— И сама може да се погрижи за себе си.
Шарки освободи спирачката и се спусна плавно до пресечката, която вече бе обърната под ъгъл от деветдесет градуса.
— И това е билетът ни за заминаване — обяви Макхинлит. — Хайде, миличък, надолу и навън.
Слязоха по парапета. Спускането беше лесно, но мускулите на Еверет трепереха от напрежение и преумора. Все още не беше в безопасност. Крак след крак, ръка след ръка. Не поглеждай надолу, беше казала Сен, Кралицата на покривите в стария Хакни. Той погледна настрани, към преобърнатия свят на Артър П. Шарки ги чакаше долу на пресечката. Макхинлит извади радиостанцията.
— Евърнес, Евърнес. Приключихме с работата.
— Фантабулоза — чу се гласът на Сен през смущенията. — Човече, трябваше да го видите.
— Видяхме достатъчно — каза Макхинлит. — Дължиш голяма благодарност на младия мистър Синг. Готови сме да ни вземеш, галерията на левия борд. — Той подаде радиостанцията на Еверет.
— Тотнъм Хотспър — рече Еверет.