Жълтата кутия

– Ей, чумавият! – скастри го едрият кръчмар, внезапно изпълзял от сенките. – Свирай се обратно в кьошето си, да не те изхвърля. И без друго мразя болни! Само пръскат зарази!

– Моля ви, господарю! – прокаженият захленчи и се сви на мястото си. – Навън е тъмно и студено.

Кръчмарят замахна сякаш да удари, след което размисли, ядно изруга и тръгна да обикаля масите.

Двамата новодошли войници отпиха от донесената бира, изплюха я с отвращение на земята и треснаха чашите си в масата.

– Ей, кръчмарю! – провикна се единият от тях. – да ни отровиш ли се опитваш? Бях чувал, че в тая дупка пробутват всякакви гадости, но не предполагах, че са чак такива.

– Ако не ти харесва, иди в двореца да ти сервира князът! - отвърна кръчмарят, а част от посетителите се изсмяха. Тук не е за чувствителни.

– Казаха ми също, че на това място човек може да си намери работа, стига да не е много придирчив – обади се вторият войник, избърса устата си с ръка и плю на земята.

– Ти какво предлагаш? – кръчмарят подпря двете си ръце на масата и надвеси огромното си тяло над нея. – Както казах, тук не е за чувствителни!

– Тогава, вероятно нямаш нищо против това – войникът внезапно скочи от мястото си и опря нож в брадичката на събеседника си. – Приятелят ми каза, че не сме придирчиви!

– Смелчага, а? – кръчмарят не изглеждаше впечатлен от опряното в гърлото му острие. – Може и да не излезеш жив от тук.

– Ти пък може да не доживееш да го видиш! – заяде се нападателят му. – Нали трябва да се докажем по някакъв начин! – войникът натисна ножа и под острието се процеди капка кръв. – Пък и няма какво да губим. Вече са ни произнесли смъртните присъди.

Разговорите в кръчмата замряха. От масите започнаха да се надигат мъже. Чу се дрънчене на оръжие.

– Какво точно искате? Последни думи, така да се каже – кръчмарят трескаво завъртя очи.

– Да се срещнем с Лаца – Паяка! Искаме да му предложим нещо, от което всички ще забогатеем – вторият войник също се изправи и извади меча си. – Най-добре да се разберем с добро. Но ако не стане, нямам нищо против да пробваме и с лошо.

В този момент поведението на прокажения в ъгъла се промени отново. Надавайки силен вик, той се хвърли в краката на войника с ножа и го събори на земята.

– Това са писарят на княза и помощникът му! Дошли са да ни шпионират – развика се просякът. – Аз съм Невестулката! Невестулката! Всички ме познавате – честен крадец съм! Аз ги примамих тук! Главатарят Батой дава награда за главите им. Сега тя е моя!

– Подлец! – извика Корсис и замахна с меча си към крадеца. Кръчмарят сграбчи китката му, изви я и оръжието издрънча на пода. От масите наскачаха мъже с извадени мечове, ками и кинжали и се нахвърлиха върху тях.