Възмездието на Изида [bg]

— Да, убих го. Онази нощ излязох от къщи не през прозорчето, а през задната врата. Оставих съпруга ми и Пасер да разговарят, все едно и аз съм при тях. Тъмнината ме скриваше, изтичах до дома на Мафдет. Бях подготвила всичко предварително. Негодникът вече бе заспал. Беше изпил бирата с маковата настойка.

— Да, така и предполагах — усмихна се съдията. — Мафдет е крадял от маковото семе, за да упоява момичетата.

— Така е — съгласи се Тена. — Надявах се, че ще останем извън подозрение, тъй като заради предишните кражби Домът на лекарствата зорко се охранява.

— Наистина охраната бе засилена — вметна Пасер, — но изобщо не ми хрумна. — гласът му се прекърши.

— Не направихте ли връзка — обади се Сененмут — между кражбите на маковото семе и изчезването на хесетките от храма?

— Мафдет бе съгрешил пред боговете — побърза да отвърне Тена. Очевидно не желаеше съпругът й и Пасер да бъдат въвлечени в разпита. — Като застанах пред леглото му, си спомних как плачеше момичето, когато призна греха си. Разбира се, подозирах го и за изчезването на другите три. Мислех, че е използвал маковото семе, за да ги вкара в леглото си. Беше ми писнало от намеците му, от многозначителните погледи, от арогантното държане. Вързах ръцете и краката му и запуших устата му. След това отрязах мъжествеността и извадих сърцето му. Прочетете историята на храма, господарю Амеротке. Вижте древните закони на Египет. Кастрацията е наказание за всеки, който дръзне да посегне на хесетките, вечна смърт за този, който оскверни.

Пасер понечи да се намеси, но Тена му даде знак да замълчи. Амеротке наблюдаваше с възхищение жрицата. При първата им среща тя бе изглеждала толкова нежна, покорна и мила, боготворяща съпруга си. Колко бе сгрешил тогава в преценката си! Тена бе силна, безскрупулна и решителна като Хатусу. Опитваше се да поеме цялата отговорност, прикриваше обичния си съпруг и сина си. Съдията реши да не ги разпитва, вече разполагаше с признанието.

— Божествена — сведе глава Тена, — осланям се на милостта ви. Моята постъпка не е нищо повече от екзекуцията на един престъпник. Господарю Амеротке, проверете законите: нима върховните жреци не разполагат с живота и със смъртта на служителите в храма? Нима нямаме правото да изпращаме виновниците на кладата? Аз, върховната жрица на Изида, отнех живота на Мафдет като наказание за греховете му. Кастрирах го, за да страда в този живот, и извадих сърцето му, за да страда и в следващия. А телата на самотните старци използвахме само за да увеличим знанията си, за да се преборим с демоните на болестите и със злите духове на заразите.

— Съгласен съм с вас — обади се Амеротке, изпреварвайки Хатусу. — Господарю Пасер, дължа ви живота си.

Сененмут шепнеше разпалено в ухото на царицата, тя кимна нетърпеливо и вдигна жезъла и млатилото — знак, че ще произнесе присъдата си:

— Импуки, ти ще останеш тук заедно със семейството си. Ще обмисля чутото и ще взема решение.