Храмът на смъртта [bg]

Устата на Теламон пресъхна от праха, краката го боляха. Беше уморен да си припомня стихове от „Илиада“-та. Опита се да се измъкне, но Александър го придърпа и го върна обратно, сякаш тайно подозираше, че Птолемей и останалите му се присмиват.

С лекаря от една страна и Хефестион от другата, Александър не спираше нито да хапне, нито да пийне. Изглежда не забелязваше силното слънце, праха, облаците мухи или умората. Стихове от „Илиада“-та се лееха от устата му. Единственото, което направи, за да облекчи усилията си, беше да свали бронята на Ахил. Той носеше щита, а останалите предмети бяха разпределени между другите, включително Теламон. Те обикаляха отново и отново хълма, на който беше разположена Троя. Най-после стигнаха дивата, осеяна с детелина равнина, която се простираше до носа западно от Троя, гледащ към морето. Тук Александър спря и по настояване на Птолемей им раздадоха разредено вино в нащърбени чаши.

Теламон прочисти гърлото и устата си и се огледа. Само няколко от приятелите на царя бяха останали, внимателно охранявани от добре въоръжена група царски телохранители. Останалите се бяха измъкнали. Теламон се усмихна слабо на умението на Аристандър да става невидим. Александър примигна и изтри потта от челото си.

— Мислех, че е по-голяма — промърмори той и странните му, искрящи очи се взряха в Теламон. — Винаги съм мечтал за това. Като момче всяка нощ сънувах, че един ден ще вляза покрит със слава в Троя. — Той си пое дълбоко дъх. — Но сега се уморих.

Птолемей тихичко нададе радостен възглас.

Александър пъхна чашата си в ръката на Теламон. Свали наметалото и туниката си, сандалите и набедрената превръзка и застана гол пред тях. Тялото му беше покрито с пот и прах, но очевидно това не му пречеше.

— Донесете ми масло! И гирлянда от цветя — нареди той. Един войник побърза да донесе исканото. Александър се разкърши като атлет. Никой не се осмеляваше да пита защо. Птолемей мрачно погледна Теламон.

Царят се обърна.

— Смятам да тичам. Не сте ли чели „Илиада“-та? Как Ахил и Патрокъл преследвали голи вълците?

Той посочи към двете могили, които се издигаха на близкия нос.

— Гробовете на Ахил и Патрокъл — съобщи царят. — Хефестионе, ще ме придружиш ли?

— Всички ще дойдем — каза Птолемей. — Ще се състезавате, нали?

— Да, в знак на почит към моя предшественик — съгласи се Александър. — Както са правили героите по Омирово време.