Без свидетели [bg]

– Повярвайте ми – каза продавачката. – Заслужава си всеки цент.

– Болката ви ще изчезне много преди тя да спре да го носи – допълни Джоана.

Беше твърде късно да се откажа. Подадох на продавачката кредитната карта на Морган.

– Можете ли да го увиете като подарък?

Час по-късно, на летището, платих билета на Джоана Барнс със същата карта. След двучасов полет кацнахме във Финикс. Морган ни очакваше.

– Знам всичко за вас – каза Джоана и му подаде ръка.

– Аз пък знам достатъчно за вас – отвърна Морган. – Адски съм щастлив, че сте тук.

Отидохме в хотел „Адамс“ и след като регистрирахме Джоана на рецепцията, се отбихме в бара за по едно питие. Морган я разпита обстойно за телефонното обаждане. Разказът ѝ съвпадаше безупречно с показанията на Рита, но Джоана си спомняше повече подробности, отколкото Рита. Тя бе чула как Рита панически извиква името на Миранда. Морган се успокои и ни покани на вечеря в ресторанта на хотела. Разговаряхме за неща, които нямаха връзка със случая „Едингтън“. През повечето време Морган и Джоана обсъждаха теми от архитектурата. За моя изненада Морган знаеше много. Вероятно е имал дело, свързано с нея. Или съпругата му го е научила. Споменаваха се имена като Мийс, Корбюзие, „Баухаус“ и „Фолингуотър“. Морган разказа за сградата „Талийсен“ и хотел „Империал“ в Токио.

Изпратихме Джоана до асансьора на хотела с уговорката да се срещнем в офиса следващата сутрин, после Морган се обърна към мен.

– Ела, Дъг. – Последвах го обратно към бара, където той поръча още напитки. – Е, какво мислиш?

– За кое? – попитах.

– За думите на момичето.

– Предполагам, че те доказват невинността на Рита.

Морган запали цигара. Той дръпна и разтърка окото си, което бе раздразнено от пушека. След това всмукна повторно от нея, докато димът още излизаше от ноздрите му. Издиша и провлече едно:

– О, по дяволите.

Морган избълва гъст цигарен дим. Този път разтри с пръсти и двете си очи и изпусна нов облак. Изглеждаше ужасно уморен, а когато ме погледна, очите му бяха зачервени.

– Защо? – попитах. – Нима Джоана не потвърди, че Рита е казала истината?

– Знам, че Рита ни каза истината. Знам го от самото начало. Просто не съм сигурен, че Джоана Барнс го доказва.

– Защо? – зачудих се.

– Нека те попитам следното – отвърна Морган. – Какво ще стане, ако Рита, а не Миранда е насочила револвера срещу Травис, докато се е обаждала по телефона?