Засенчено слънце [bg]

- Тя е лечител - поясни Ванахомен. Жената изгледа и двамата, явно усетила, че говорят за нея. - Идва от земята, в която съм се родил. Иска да прочете сънищата ти, да провери как си със здравето.

Таса ги покани с жест към подредените около правоъгълно килимче възглавници за гости.

- Тя може ли да види сънищата ми? - В гласа му пролича по-скоро възхищение, вместо притеснението, което би изпитал някой възрастен. - Как го прави?

- Легни и тя ще ти покаже - отвърна Ванахомен. Когато Таса се просна с готовност върху две възглавници, баща му кимна към Ханани, а тя коленичи край момчето.

- Сън - помня аз? - попита я Таса на несигурен и ужасен гуджаарейски.

Ванахомен трепна от изненада, но веднага се досети: Яна-са. Тя се бе заела да го учи, макар по традиция да не занимаваха банбарските момчета с усвояване на женски умения. Неканени сълзи опариха очите му, преди да успее да ги преглътне. Трябваше да благодари на Янаса след това. Жрицата също изглеждаше изненадана, но се усмихна приветливо.

- Ако поискаш, мога да направя така, че да го запомниш. - И понеже Таса примигна в недоумение, допълни: - Да, ще го запомниш.

Таса изглеждаше доволен.

- Повечето сънища ги забравям - съобщи той отново на хакти. - Ще ми се да помня всичките.

- Тя може да те научи, ако искаш.

Момчето присви недоверчиво очи.

- Не ща да уча магия - това са чуждоземни работи.

„Тя е половината от твоя произход“ - едва не изрече Принцът, но си прехапа езика.

- Зависи от майка ти, но сега лягай и трай, или точно тая магия ще отнеме цял ден.

Таса се нагласи удобно.

- И сега?

- Затвори очи. Тя ще ги допре с пръсти и ще те приспи.

През лицето му пробяга сянка на тревога.

- Ти правил ли си го?

- Да. Също и Хендет. Не виждаш ли, че започва да оздравява?

- Виждам. Добре тогава. - И той затвори очи, обзет от нетърпение.

Жената допря върховете на пръстите си до клепачите на момчето и започна да издава тих монотонен звук. След миг тялото на детето се отпусна в сън, а Ванахомен клекна и зачака.

Стана по-бързо, отколкото бе предполагал. Едва след пет минути Ханани издиша шумно и отвори очи.

- Толкова нежни сънища - промълви тя. - Не съм очаквала това от твоя син.

Понеже не бе сигурен как да приеме чутото, Ванахомен реши да не му обърне внимание.

- Има ли дарба, или не?

- Не. Неговите сънища не ще напуснат никога пределите на Ина-Карек.

Вълната на облекчение, която заля Ванахомен, бе едновременно болезнена и сладостна. Някъде дълбоко в подсъзнанието си се бе надявал да открие още нещо от себе си у своя син. Тази глупост отшумя на бърза ръка и той затвори очи, за да прошепне благодарствена молитва за добрия късмет на Таса. Когато ги отвори отново, жената го гледаше.