Засенчено слънце [bg]

„А дали не съм го заслужил?“ - попита съвестта му, когато Ханани най-накрая го последва.

Да. Заслужил си го бе. И заради това щеше накрая да прости на майка си. Нямаше право да я вини, след като самият той бе сътворил позорни дела.

Докато вървяха из лагера, Ханани току поглеждаше към него, но не направи опит да наруши мълчанието, за което Ванахомен и благодари наум. Чак когато стигнаха до аншерата на Янаса, тя разбра.

- Синът ти.

Той спря и се обърна с лице към нея. Вече не я мразеше, не и след като я видя вечерта, когато бе убила Азима. А дали тя го мразеше? Помоли се да удържи на обещанието и му помогне.

- Трябва да знам - промълви той. - Таса трябва да знае.

Тя кимна бавно.

- Мога да направя теста за четиригодишните. Дарбата се предава най-често и най-пълно по мъжка линия, от баща на син. Ако я има…

- Не значи, че непременно ще полудее.

- Не. Но какво ще стане, ако го направи? Как се отнасят банбарци към своите луди?

- Отвеждат ги в пустинята и ги оставят да загинат.

Тя се вцепени. Когато проговори отново, в тона и се усещаше презрение, каквото не бе чувал до този момент.

- За цивилизоваността на един народ се съди по неговите грижи за най-онеправданите.

Изненада се да чуе един от цитатите на Маханасет от нейните уста - очевидно Хетава не спестяваше нищо в образованието на своите питомци.

- Има известна истина в това - призна той. - В Гуджааре хората не колят собственоръчно престарелите си или болни родители, нито давят в реката уродливите деца. Но тук няма Бирници, които да се заемат със задачата.

- Лудите не са нито умиращи, нито уродливи! Тия варвари… - Тя замълча, вероятно от желание да бъде учтива. Ванахомен едва не се усмихна на чисто гуджаарейската арогантност в казаното. Не бе подозирал, че я има и у нея.

- Животът в пустинята е труден, Чирак-Лечител. Банбара не са богати като Гуджааре. Те не разполагат с достаточно средства, та да се грижат за „най-онеправданите“ сред тях. И не забравяй едно: лудите могат да станат опасни.

Тя направи жест на несъгласие, бърз и ядовит.

- Тогава им кажи да изпращат лудите си в Гуджааре! Ние ще им помогнем да живеят дълго и добре. Ако пък ги довеждат в ранна възраст, ще помагат на другите като Лечители или Бирници. На годините на Таса или още по-рано.

Ванахомен настръхна, но си даде сметка, че жената няма предвид конкретно Таса.

- Когато се върна в Гуджааре, ще загубя сина си - промълви той. Тонът му бе мек и безизразен, но тя долови болката, въпреки усилията му да я скрие. Ханани замълча и част от справедливия гняв я напусна. - Той ми е първороден син, но никога не ще заеме Трона на Залеза. По кръв Таса е само наполовина банбарец, но по дух - изцяло. Ако го откъсна от семейната среда и начина на живот, които обича, ако го принудя да живее под постоянен покрив и го прикова към един народ, който е свикнал да презира… Тези неща ще го унищожат. Разбираш ли?