Засенчено слънце [bg]

Унте се облегна изненадан назад.

- Не знаех, че можете да се изчерпите. Събирането на сънища… ъ-ъ-ъ… опасно ли е?

Ханани понечи да поклати отрицателно глава, но в същия миг си спомни за Даюхотем.

- Обикновено не. Безболезнено е и отнема няколко дихания време.

Унте погледна Ванахомен.

- Ти чувал ли си за това?

Ванахомен кимна и за пръв път, откакто дойдоха, погледна и двамата. Ханани не прочете нищо в този поглед - той внимаваше да го запази абсолютно безизразен.

- Всички граждани на Гуджааре са длъжни да принасят редовно своята Дан, макар лично аз да не съм го правил никога.

- Сега се обърна специално към Унте: - Двамата с Карис сме подобре запознати с въпроса от когото и да било в племето. С твое позволение ще събера доброволци, преди да тръгна.

- Да тръгнеш ли? - попита Мни-ини.

Ванахомен го погледна.

- При толкова много гости, очаквани в предстоящите дни, би било много лесно за шпиони на шадуните или други наши врагове да минат границата и дори да организират изненадващ набег срещу каньона. Заедно с част от моите хора ще пазим височините до края на слънцестоенето. - И той направи неопределен жест към стените на клисурата.

- А-ха. - Ханани бе изненадана от студенината, изписана внезапно върху лицето на нейния наставник - тя бе виждала изключително рядко подобно изражение у него. - Това е наказание заради ролята ти в смъртта на онзи мъж.

Настана болезнена тишина. Погледът на Ванахомен стана още по-хладен, устните му се присвиха по-силно, но не каза нищо. Унте бе този, който най-накрая, след като първо отпи дълга глътка от чая си, обясни:

- В очите на моя народ Ванахомен не е сторил нищо лошо

- каза той. - Азима е неподходящ за военен предводител на Дзике, което доказа с посегателството си срещу твоята духовна дъщеря. Вана не е виновен за това. - Той остави чашката и погледна Ханани. - При все това, аз знам, че си пострадала, девойко от Гуджааре. Дълг на Юсир-Банбара е да те утеши след претърпяното страдание. Затова реших да отпратя Ванахомен извън лагера за известно време, та да не те дразни неговото присъствие наоколо.

- Но то не ми пречи - отвърна Ханани.

Всички я погледнаха изненадани - дори Ванахомен.

- Ханани. - Мни-ини посегна да улови загрижено ръката и. - Ти не съзнаваш какво направи той.

Тя погледна ръката, а после и лицето му, и се запита дали този мъж разбира колко силно я нараняват неговите думи, както и тяхното внушение, че е твърде глупава, за да се ориентира в нещата. Не разбираше - това и стана ясно веднага и болката понамаля. Но не изчезна.

- Много добре съзнавам какво е сторил, Мни-ини-братко - отвърна тя, с което си спечели още един негов недоверчив поглед. - Известно ми е, че е подмамил онзи човек да ме нападне, макар да не знам защо - нито пък ме интересува. Но знам също така, че спечелването и задържането на властта налагат определена степен на поквара, която Хетава допуска, доколкото нашите водачи не забравят по-важното - добруването на нашия народ. - Тя погледна Ванахомен. - В името на Гуджааре ли го извърши, Принце?