Еликсир в Ада [bg]

— Ако нямате нищо против, все пак бих искал да поговорим по същество.

— О, разбира се… — прошепна Юда. — Затова сте тук… Нали така?

— Аз съм офицер от вътрешната полиция, от Управлението за наказания — подхвана Калашников. — Преди около седмица при нас в Града започнаха да стават жестоки убийства на известни хора. Ако се съди по почерка, извършва ги един и същ човек, но ние подозираме, че в организирането на покушенията е замесена цяла група или най-малко трима души.

Юда отвори уста от изненада, но Алексей го изпревари:

— Много добре разбирам, че в този случай думата „убийство“ звучи абсурдно. Но това е така. Телата изгарят напълно, остава само шепа пепел. Всички жертви са залети с течност, чийто състав прилича на светена вода, макар че може би има известни отклонения. Но при всички случаи действа като сярна киселина.

— Виж ти — сложи ръка на гърдите си Тринайсетият. — И вие сте дошли при мен заради това? Само че с какво бих могъл да ви помогна в тази ситуация?

— Никой не би дръзнал да ви безпокои — приближи се до него Калашников, — но получихме информация от един сериозен източник… Общо взето, този човек твърди, че единствено вие сте в състояние да ни обясните смисъла на онова, което се случва в Града. В бележката си той посочва, че трябва да си поговорим с вас за някаква си… Книга.

Юда потръпна, а брадичката му се разтрепери. Той скочи от стола и започна да обикаля стаята. На два пъти удари болезнено бедрото си в рояла, но не издаде звук. На лицето му беше изписано силно вълнение.

— Значи сте я намерили? Къде е тя? — Спря внезапно срещу Алексей Тринайсетият и го погледна студено в очите. От предишната му любезност нямаше и следа.

— Никъде… Просто ни казаха, че ако ви припомним за Книгата, вие… — запелтечи окончателно обърканият Калашников.

— Кой е убит? — прекъсна го нетърпеливо Юда.

— Първо Хитлер — започна покорно да изброява Калашников. — След това Мерилин Монро… сетне Брус Ли… след което…

— Палач, блудница и дракон… — На лицето на Тринайсетия се появи почти по детински замечтана усмивка. — Да, разбира се… точно така, всичко съвпада… Нима това наистина се е случило?

Алексей мълчеше. И осъзнаваше само едно — че трябва да го остави да се изприказва.

— Тогава всичко е ясно — каза Юда и седна отново на стола. Брадичката му продължаваше да трепери или от страх, или от крайна превъзбуда. — Това е Черният ангел.

— Кой? — изуми се Калашников и вкопчи изпотената си длан в табуретката.

— Черният ангел — каза кротко Юда. Бръчките по лицето му изчезнаха, а гласът му си възвърна предишното спокойствие. — Кажете де, искате ли кафе?