Еликсир в Ада [bg]

Четирийсет и седма глава

Черният ангел

малко по-рано, 23:00 часа

— И така, ти казваш, че някой се е опитал да счупи ключалката на шкафчето, в което се намира бележникът на Менделеев? — Шефът почеса притеснено тъмната плешивина между рогата си, потропвайки с пръстите на другата си ръка по ръба на обичайната чаша уиски. — Знаеш ли, кой знае защо това вече не ме учудва. Става все по-очевидно, че някой от нашите специалисти помага на килъра. Какво пък, меко казано, напразно се е заел с тази работа. Защото ще прегледаме достъпа до компютъра и веднага ще разберем кой е той.

Калашаников кимна. Той нямаше търпение да разбере какви са резултатите от разговора с Гласа и вече започна да съжалява, че съобщи толкова рано на шефа за взлома в Архивната стая.

— Там, общо взето, всичко е ясно — отбеляза той. — Човекът е искал да вземе бележника и да напусне безшумно помещението. А след това нищо нямаше да може да се докаже. Щом бележникът не е в хранилището с веществените доказателства, значи са го изпуснали някъде по време на пренасянето. Случват се и такива неща. Но след като е набрал кода за двайсети път и е видял, че чекмеджето не се отваря, явно е бил обзет от истинска ярост и само дето не го е гризал със зъби.

Шефът размаха флегматично ръката си с дълги нокти и дръпна чашата уиски към себе си.

— Ако не днес, то утре ще го хванем — каза с кръвожадни нотки в гласа. — И тогава той моментално ще ми поднесе името на убиеца на тепсия, иначе ще го накъсам на парчета. Но докато нашите хакери търсят кой точно е извадил архивния код от компютъра по сигурността, ти също трябва да се хванеш на работа.

Алексей изпита странното чувство, познато на ловеца, който най-сетне е стигнал до избягалия от него ранен вълк. Адреналинът го удари силно в главата. Дори стените в стаята придобиха друг цвят. Или поне така му се стори.

— Да, да — обяви шефът, гледайки с насмешка Калашников, който се олюля. — Донесоха разрешението от Небесната канцелария дори по-рано, отколкото се очакваше. Нямам представа каква е причината за това бързане. Но може би този разговор вече е излишен, след като можем да заловим помощника на онази твар чрез компютъра… Само че аз не съм си губил времето напразно, за да преговарям с Гласа, нали така? И сега също ще сложа своята резолюция, а ти можеш да тръгнеш веднага към секретния обект, където държат Тринайсетия.