![Зовът на костите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/9/zovt-na-kostite-bg-download.jpg)
Зовът на костите [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-450-3
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зовът на костите [bg]». Краткое содержание книги:
- Минал е през всички проверки, удостоверил е по надлежния ред самоличността си, оставил е личната си карта за съхранение, каквато е практиката, и е попълнил както винаги формуляра. Проверката на данните е рутинна, не сме полиция, но системата ни за сигурност е много добра.
- Не чак толкова - възрази Амая.
Айеги насочи към директора инквизиторски пръст.
- Ще трябва да ни предоставите всички записи, на които се появява въпросното лице, както и попълнените от него формуляри, току-виж ни излезе късметът да свалим някой отпечатък.
Един униформен полицай влезе, прошепна нещо на ухото му и Айеги кимна.
- Елате с мен, госпожо инспектор - каза той, тръгвайки към вратата, но преди това се обърна към директора:
- Пригответе целия материал, още сега.
- Разбира се - отвърна директорът и вдигна телефона едва ли не с облекчение, че има с какво да се занимава, за да се отърве от укоризнения поглед на Флора.
Белотата в стаята бе нарушена единствено от петното кръв на пода, по което почти можеше да се установи формата на бедрата на санитаря. Експертите от научна полиция, в бели предпазни облекла с качулка и калцуни върху обувките, бяха почти незабележими в помещението, докато единият се обърна и тръгна към тях.
- Много ми е приятно, че пак се срещаме, инспекторе - поздрави.
Като се вгледа по-добре, Амая разпозна една от криминоложките, които помагаха при откриването на трупа на Лусия Агире.
- Извинете - каза Амая, мъчейки се да си спомни името й. - Не ви познах в това облекло.
- Също като в криминалните разследвания по филмите, нали? - пошегува се жената. -Суперкрасиви и с развети коси насред местопрестъплението.
- Какво открихте? - прекъсна я нетърпеливо Айеги.
- Нещо много интересно - каза младата криминоложка и се обърна към стаята. - Имаше няколко кървави отпечатъка по тръбите на леглото, които показват, че го е дърпала силно. Като го поместихме, открихме надпис, скрит зад горната част на леглото, който не бяхме забелязали дотогава. Можете да влезете - покани ги тя, - вече всичко е обработено.
В главата на Амая зазвучаха гласовете, идващи от едно място в съзнанието й, което посещаваше само насън. Ръцете й се покриха с капчици пот, сърцето й заби учестено и я застави да диша по-дълбоко, но съзнаваше, че трябва да се преструва, за да не забележат околните. Гласовете на ламиите се проясниха и завикаха в унисон: „Спри го, спри го, спри го“.
Тя заобиколи леглото и погледна - под болничната лампа над възглавницата тъмнееше думата, която майка й бе написала с грижливия си почерк и с кръвта на санитаря: Тартало.
Амая затвори очи и шумна въздишка се изкачи до устните й. Когато след секунда ги отвори отново, гласовете бяха секнали, но посланието си стоеше там.
17
Залата за сигурност на „Санта Мария де лас Ниевес“ не се различаваше по нищо от който и да е затвор в страната. Имаше екрани, наблюдаващи цялата клиника отвътре, коридори, асансьори, всички общи пространства, определени стаи, регистратурите по етажите и кабинетите. Шефът на охраната - петдесетинагодишен мъж, им показа, едва ли не с гордостта на собственик, цялата система.
- Има ли камери в стаите на пациентите? - попита Айеги.
- Не - отговори зад гърба му директорът, - по-малко опасните болни имат право на лично пространство в спалните помещения. На вратите има прозорчета, откъдето се проверява дали са добре; двайсет и четири часов запис се прави само на пациентите от синята зона, но всички те стоят затворени в стаите си, с изключение на часовете за рехабилитация, прегледи и разходка в градината. В случая с Росарио - винаги поединично.
Амая хвърли един поглед към екраните, на които не се забелязваше никакво движение.
- Много е късно - обясни директорът, - повечето спят, останалите са обездвижени по леглата си.
Шефът на охраната им посочи един екран.
- Събрах целия наличен материал, на който се появява посетителят. Не беше трудно, по дневника съм отбелязал точната дата и час, но само за последните четиресет дни. Като изключим записите на пациентите, които се съхраняват за психиатричната оценка, останалите според правилата за безопасност се изтриват автоматично след четиресет дни освен при извънредно събитие, а такова не е имало през дванайсетте години, откакто работя тук, не сме имали инциденти с посетители, нито опити за проникване отвън със сила. При пациентите е друго, както сами разбирате. - И понижи глас, за да не го чуе директорът: - Не можете да си представите какви неща вършат.