Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Момичето и нощта [bg]
Момичето и нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Момичето и нощта [bg]

Электронная книга - «Момичето и нощта [bg]». Краткое содержание книги:

‌Писателят Тома Дьогале пристига в родния си град по случай честването на 50-годишния юбилей на гимназия „Сент-Екзюпери“, но не защото държи да се види с бившите си съвипускници, а защото от 25 години се опитва да разбули мистерията около изчезването на съученичката си Венка Рокуел, в която е бил лудо влюбен. Според официалната версия през декември 1992 г. тя е избягала с учителя им по философия Алексис Клеман, с когото е имала любовна афера. Тома обаче знае по-добре от всеки друг, че това не е вярно, защото през онзи далечен декември Клеман е бил убит и тялото му е било зазидано в стената на физкултурния салон. Предстоящото събаряне на салона заплашва да разкрие тази зловеща тайна и да доведе до пагубни поледици за него и приятелите му Фани и Максим. Докато се опитва да избегне тази заплаха, Тома разкрива не само истината за изчезването на Венка Рокуел, но и още редица шокиращи и болезнени тайни. Една завладяваща интрига, чието действие се развива на прекрасната Френска Ривиера!
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 101
Перейти на страницу:

Изречението ме развълнува: „тази съвършена цялост, която представляват две жени, които се обичат“. Седнах на един от столовете и продължих да чета.

„Две жени, които се обичат“… Великолепно написано, произведението, сътворено в началото на 30-те години на миналия век, беше един вид поетична прослава на лесбийската любов. Не манифест, а тъжно размишление върху невъзможността две жени да си родят дете, на което и двете да са биологични родители.

Едва сега разбрах какво ми бе убягнало от самото начало и то промени всичко.

Венка бе имала влечение към жени. Във всеки случай тя бе обичала една жена — Алексис. Двусмислено малко име. Във Франция то беше изключително мъжко, а в англосаксонските страни беше женско. Бях шокиран от това откритие, като не преставах да се чудя дали отново не грешах.

На вратата се позвъни. Убеден, че е баща ми, отключих електронната ключалка на дворната порта и излязох да го посрещна на терасата. Но вместо пред Ришар се озовах лице в лице с един млад мъж — много слаб, с фини черти и смущаващо светли очи.

— Аз съм Корентен Мерийо, асистентът на господин Пианели — представи се той, като свали колездачната си каска и тръсна рижавата си коса.

Стажант-журналистът подпря на стената своето превозно средство — чудат бамбуков велосипед с кожена седалка с амортисьори.

— Моите най-искрени съболезнования — каза той с опечалено изражение, което се скриваше под гъста брада, която бе в пълно противоречие с юношеското му лице.

Поканих го да пием по чаша кафе.

— С удоволствие, ако кафето ви не е от капсули.

Младежът ме последва в кухнята и докато разглеждаше пакета с кафе арабика до кафеварката, потупа картонената папка, която притискаше до гърдите си.

— Имам информация за вас!

Докато приготвях нашите напитки, Корентен Мерийо седна на един от столовете и извади купчина книжа с бележки по тях. Като сложих едната чаша пред него, видях от чантата му да се подава новият брой на „Нис Матен“. На първа страница имаше снимка на крайбрежната пътека, а над нея бе написано с големи букви: „Страх е сковал града.“

— Не беше лесно, но успях да събера любопитна информация за финансирането на гимназията — каза той.

Седнах срещу него и с кимване го подканих да продължи.

— Бяхте прав, финансирането на строежа в „Сент-Екзюпери“ е пряко свързано с голямо и неочаквано дарение, което училището е получило съвсем наскоро.

— Какво означава наскоро?

— В началото на годината.

„Няколко дни след смъртта на Франсис?

— И кой го е направил? Семейството на Венка Рокуел?

Внезапно ми хрумна, че Алистър Рокуел — дядото на Венка, който така и не бе приел смъртта на внучката си, може да е организирал някаква посмъртна вендета.

— Съвсем не — отвърна Мерийо, като сложи бучка захар в кафето си.

— А кой тогава?

Хипстърът погледна бележките си.

— Зад това дарение стои американската културна фондация „Хътчинсън енд Девил“.

В първия момент името не ми говореше нищо. Мерийо изпи кафето си на един дъх.

— Както подсказва името, фондацията се финансира от две фамилии. Хъчинсън и Девил са натрупали богатство в Калифорния след войната, като създали брокерска фирма, която сега притежава стотици клонове на целия американски континент.

Журналистът продължи да чете бележките си.

— Фондацията се занимава с меценатска дейност. Тя финансира главно училища, университети и музеи: девическата гимназия „Свети Йоан Кръстител“ в Ню Йорк, Калифорнийския университет в Бъркли, Калифорнийския университет в Лос Анджелес, Музея на модерното изкуство в Сан Франциско, Окръжния музей на изкуствата в Лос Анджелес…

Мерийо запретна ръкавите на дънковата си риза, която бе толкова прилепнала по тялото му, сякаш беше втора кожа.

— На последното заседание на управителния съвет на фондацията е било подложено на гласуване необичайно предложение — един от членовете му за първи път е лансирал идеята да инвестират извън Съединените щати.

— За разрастване и обновяване на гимназия „Сент-Екзюпери“?

— Точно така. Дебатите са били оживени. Сам по себе си проектът бил интересен, но включвал някои екстравагантни неща, като например изграждане край езерото на парк, наречен „Градината на ангелите“.

— Стефан ми каза за някаква огромна розова градина.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)