Тебеширения човек [bg]

− Май е така.

Събеседникът ми въздъхва.

− Хана не беше идеална. Просто нормална тийнейджърка. Разправяхме се за грима й, за късите поли. После, когато тръгна с привържениците на отеца, дори се зарадвах. Реших, че най-сетне ще влезе в правия път. — Горчив смях. — Колко съм грешал само. Проклетникът съсипа близостта помежду ни. После само се карахме.

− Имахте ли скандал и в деня на убийството на Елайза?

− Един от най-лошите.

− По какъв повод?

− Беше отишла да го посети в църквата. Да му каже, че ще задържи бебето. И че ще го чака.

− Била е влюбена в него.

− Хана беше още дете. Нямаше си понятие от любов. — Той поклаща глава. — Вие имате ли деца?

− Не.

− Умно решение. Спестили сте си много болка. От мига, в който се родят, те изпълват сърцето ти с обич… и с ужас. Особено момиченцата. Искаш да ги предпазиш от всичко. А щом не успееш, имаш чувството, че си се провалил като баща.

Помествам се неловко. Стаята не е особено топла, но ми става горещо, задушно. Опитвам се да върна разговора в руслото му.

− Значи казвате, че Хана е ходила при отец Мартин в същия ден, когато Елайза е била убита?

Томас се прокашля.

− Да. Стана голяма кавга и тя избяга от къщи. Не се прибра за вечеря. Затова и бях излязъл онази нощ. Да я търся.

− Ходихте ли до гората?

− Мина ми през ум, че може да е отишла там. Знаех, че е едно от местата им за срещи. — Той смръщва вежди. — Всичко това е описано в показанията ми.

− Халоран и Елайза също са се срещали в гората.

− Да, много хлапета ходеха там да вършат глупости. Хлапета и… извратеняци.

Свеждам очи от начина, по който изплюва последната дума.

− Аз боготворях господин Халоран — казвам. — Но предполагам, че е бил просто поредният възрастен мъж, падащ си по невръстни момичета. Също като отеца.

− Не, Халоран не беше като него. Не оправдавам действията му, но двамата бяха много различни. Мартин беше лъжец, служещ си с божието име, за да удовлетворява низките си страсти. Той промени Хана. Преструваше се, че я изпълва с любов, докато през цялото време я изпълваше с омраза. А накрая, за капак, напълни и корема й със своето копеле.

Сините му очи горят, в ъгълчетата на устата му се е насъбрала пенеста слюнка. Хората казват, че няма нищо по-силно от любовта. И са прави. Ето защо в нейно име се извършват най-големите злодейства.

− Затова ли го направихте? — питам тихо.

− Кое да съм направил?

− Отишли сте там и сте я видели сред дърветата, нали? Просто да стои и да го чака, както обикновено? Тогава ли ви причерня? Сграбчихте ли я, задушихте ли я преди дори да успее да се обърне? Може би не сте имали сили да я погледнете в лицето, а когато сте го сторили, когато сте осъзнали грешката си, е било твърде късно. А после сте се върнали и сте я нарязали на парчета. Не съм сигурен защо. За да скриете трупа по-лесно? Или просто да оплетете конците…

− Какви ги дрънкате, по дяволите?

− Вие сте убили Елайза, защото сте я взели за Хана. Те бяха с еднакво телосложение, а Елайза дори беше изрусила косата си. Лесно е било да ги сбъркате в тъмното, още повече под влияние на бушуващите емоции, на гнева. Били сте бесен на своята дъщеря — отровена, покварена, носеща копелето на отеца…