Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
По обед в неделя един автоматичен уред за наблюдение в Националната лаборатория в Рисьо, на север от Роскилде, безмълвно регистрира пристигането на облака в Дания.6 Тъй като беше неделя, измерванията останаха незабелязани. Същата вечер един войник от измервателната станция на финландските национални отбранителни сили в Каяани, Южна Финландия, отчете ненормално повишаване на радиационния фон. Той докладва на операционния център в Хелзинки, но не последваха никакви действия. По-късно през нощта облакът се срещна с дъждовни облаци над Швеция и влагата в тях започна да събира и концентрира отровните съставки, които се съдържаха в него.7
Когато накрая дъждът заваля от облаците в град Гевле, на два часа път с кола от Стокхолм, той беше станал силно радиоактивен.
Малко преди 7 ч. в понеделник сутрин на 29 април Клиф Робинсън закусваше в едно кафене в ядрената централа във Форсмарк, на 65 км югоизточно от Гевле, разположен на Ботническия залив.8
Робинсън, 29-годишен англо-шведски техник в радиохимическата лаборатория в централата, идваше всяка сутрин на работа с автобус, превозващ строителните работници във Форсмарк, където строяха голямо подземно хранилище за ядрени отпадъци.cxvii9
Когато изпи кафето си, Робинсън отиде в съблекалнята, за да си измие зъбите. На връщане мина през пункта за измерване на радиацията и тогава се задейства алармата. Още сънен, техникът се стресна. Беше току-що пристигнал и още не беше влязъл в реакторния блок. Невъзможно беше да е замърсен. Но алармата доведе един член на екипа за радиационна защита, на когото Робинсън обясни какво се е случило. Той мина още един път през детектора. Отново се включи алармата. При третия опит обаче мониторът не сигнализира. Озадачени, двамата мъже решиха, че апаратурата е повредена. Вероятно аларменият праг е бил неправилно калибриран. Дозиметристът каза на Робинсън да се връща на работа. Щяха да поправят уреда по-късно.
По някакво съвпадение работата на Робинсън в лабораторията беше да измерва радиоактивността във Форсмарк-1, вътре в сградата на централата и в околната среда. Реакторът беше само на 6 години, но вече му се бяха случили някои дребни технически повреди и заради течове в горивните пръти същата зима се бяха получили малки радиоактивни лъчения.10 Рутинните задачи на Робинсън в понеделник включваха събиране на проби от въздуха от вентилационния комин на горните нива на централата, които трябваше да се анализират в лабораторията. Това изискваше време. Около 9 ч. той слезе отново долу, за да пие второ кафе. Когато приближи пункта за радиационно наблюдение, на пътя му се изпречи дълга опашка от работници от централата и при преминаването на всеки от тях алармата се задействаше. Озадачен както никога досега, Робинсън взе една обувка от един от работниците. Сложи я в найлонов плик, за да предотврати допълнително заразяване, и се върна в лабораторията. Сложи обувката върху германиевия детектор – един чувствителен уред за измерване на гама-лъчи – и се приготви да чака.
Но резултатите се върнаха с ужасяваща бързина, експлодирайки в стръмни зелени върхове по компютърния екран. Сърцето на Робинсън застина. Никога досега не беше виждал нещо подобно. Обувката беше силно замърсена с целия спектър от продукти на ядреното делене, които обикновено се съдържаха в ядрото на Форсмарк-1: цезий-137, цезий-34, нетрайни йодни изотопи, както и значителен брой други елементи като кобалт-60 и нептуний-239. Той осъзна, че те са могли да дойдат само от ядрено гориво, което е било изложено на въздух. Робинсън моментално телефонира на шефа си, който, опасявайки се от най-лошото, му каза да се върне при вентилационния комин и да вземе нови проби.
В 9:30 ч. директорът на централата Карл Еик Сандщед беше спешно уведомен за замърсяването.11 Но старшият персонал на Форсмарк беше не по-малко объркан от Робинсън. Те не можеха да открият източника вътре в централата, но въпреки това при съществуващите метеорологични условия радиационните нива на земята навън показваха значителен теч от някой от реакторите във Форсмарк. В 10:30 ч. Сандщед разпореди да се прекъсне достъпът до централата. Местните власти обявиха предупредителна тревога: радиото излъчи съобщение към населението, което предупреждаваше хората да не приближават Форсмарк, а полицията постави бариери по пътищата. Трийсет минути по-късно Робинсън беше все още в лабораторията и работеше върху новите проби, когато чу сирени в сградата.12 Цялата централа се евакуираше.