Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
cv Леонид Драч застъпва друго мнение (интервю на автора, 2017), като си спомня, че между 1:00 и 2:00 ч. сутринта в неделя Пикалов е бил сред онези, които казали на Шчербина, че няма избор и трябва да евакуира града.
cvi Според саморъчно написаните бележки в дневника, който се водел в щаба на припятската милиция, първият секретар на Киевския областен комитет на Партията Г.И. Ревенко докладвал, че „решение за евакуацията ще бъде взето в 9:00 ч.“. От КГБ потвърдили тази прогноза в 7:45 ч. сутринта, припятска милиция, Досие относно специални мерки в зоната на Припят (Чернобилски музей), 12–13.
cvii Часът на полета, посочен от Антошкин, е 8:12 ч. сутринта. В: „Относно Чернобил“ (непубликуван спомен).
cviii Точният час на предаването е 13:10 ч. и е посочен в: Возняк и Троицки, Чернобыль: Так это было, 223. Според други то е излъчено на или преди обед: Драч, интервю на автора, 2017.
cix Леонид Драч казва (интервю на автора, 2017), че той е работил върху текста на съобщението с Николай Николаев, зам.-председател на Министерския съвет на Украйна. Скляров си спомня, че той също е работил върху текста заедно с Иван Плюш, заместник-председател на киевския Изпълком (Скляров, интервю на автора, 2016).
cx Виталий Скляров обяснява, че целта на прокламацията е била не само да предотврати паниката, но и да убеди гражданите да не претоварват транспортните средства с тежък багаж и лични принадлежности. Скляров, интервю на автора, Киев, февруари 2016.
cxi Като учителка Наталия е получавала месечна заплата от 120 рубли.
cxii Тези цифри са взети от саморъчно написания дневник за извънредните мерки, който е бил воден от генерал-майор от местната милициия. Той по-късно отбелязва: 47 000 души са били евакуирани заедно с около 1800 оператори от централата и 2500 строителни работници. Освен това в Припят останали 600–700 служители от Отдела за вътрешни работи, въоръжени части и служители от градската администрация и гражданската отбрана (Припятска милиция, досие за специални мерки в припятската зона, 27 април 1986). Всъщност голям брой граждани напуснали града с други средства много преди началото на евакуацията, въпреки че броят на тези хора варира в доста широки рамки (вж. по-долу подробна бележка).
cxiii По-късно Антошкин твърди, че „бомбардирането“ на реактора е било забранено преди приключването на евакуацията (интервю на автора, 2017), но е много вероятно, че това е само едно пожелателно мислене с обратна дата, което се опровергава от други разкази. Например Борис Нестеров, който участвал в първите летателни мисии, казва, че започнал да изсипва материал в реактора около 15:00 ч. и е видял евакуацията от кабината си (интервю на автора, 2016).
cxiv Часът, посочен в доклада на украинското министерство на транспорта до ЦК, е 13:30, архив на Чернобилския музей, но в написания на ръка дневник на припятската милиция за мерките за преодоляване на аварията часът е 14:00 (Досие за специални мерки в Припятската зона, Чернобилски музей, 29–30). Служител в транспорта, който е отговарял за автобусите, също посочва 14:00 ч. (Рева, свидетелство във Върховната Рада, 11 декември 1991).
cxv Проценко, интервю на автора, 2015. Значителен брой жители на града напускат със собствени средства, преди или след като научават за аварията. Според местното управление на Министерството на вътрешните работи броят им бил 8800 души. В: Доклад от 20:00 ч. на 28 април 1986 г. в дневник на припятската милиция за „Специални мерки в припятската зона“, Чернобилски музей, 30. Според други източници този брой достига 20 000: Барановска, ред. Чернобилската трагедия, документ №59: „Meморандум на Отдела за наука и образование в ЦК на Комунистическата партия в Украйна за незабавни мерки, свързани с аварията в Чернобилската АЕЦ“, 29 април 1986. Според този меморандум само 27 500 души са били евакуирани с помощта на автобуси и други транспортни средства, специално осигурени от служители.
Втора част.
ГИБЕЛТА НА ЕДНА ИМПЕРИЯ
10.
Облакът
Издигнат в небето от стълб изгаряща топлина, която извираше от разрушеното ядро, и конвоиран от услужливи ветрове, невидимият радиационен облак беше пропътувал хиляди километри, след като се изплъзна от безжизненото тяло на Блок 4.
Силната експлозия го беше изтласкала нависоко в неподвижния нощен въздух и когато достигна височина около 1500 м, го сграбчиха мощни ветрове, които духаха от юг и югоизток със скорост между 50 и 100 км в час, след което той се насочи на северозапад през целия Съветски съюз по посока на Балтийско море.1 Облакът носеше газ ксенон-133, микроскопични фрагменти от радиоактивен графит и частици от чисти радиоактивни изотопи, включително йод-131 и цезий-137.2 Те излъчваха такава топлина, че загряха въздуха около тях и после се разпиляха на стотици хиляди малки балончета. Сърцето на облака пулсираше с радиоактивност от 20 милиона кюри.3 Когато в неделя на 27 април съветските учени най-после започнаха редовно въздушно наблюдение на мястото на аварията – цял ден след инцидента, – невидимото чудовище вече се беше измъкнало и ги беше оставило в неведение за своята сила и големина.cxvi4 Техните измервания се отнасяха само за опашката му. За 24 часа то достигна Скандинавия.5