Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Двамата с Джейсън играехме на скрабъл с думи от Шекспирови пиеси. Почивахме си, след като бяхме свършили с опаковането и на последните книги, когато влезе Ави. По-късно Джейсън каза, че: „внезапно във въздуха се е разнесла корпоративна миризма“. И ако не беше Джейсън, щях да посрещна Ави възпитано и като пораснал човек. Вместо това обаче веднага щом станах да я поздравя, Джейсън скочи от креслото си и зае отбранителна позиция досущ като Грендел. Котаракът пък като никога остана да лежи по гръб на огряното от слънцето местенце върху една купчина кутии, откъдето явно се забавляваше с нашите човешки странности.

— Какво търсиш тук? — попита Джейсън Ави.

Тя не обърна внимание на тона му и отвърна с дизайнерска усмивка. Носеше кремав костюм, подходящ за края на лятото, и с намек за настъпващата есен в блузата й с цвят на препечен портокал. Този път обаче не се чувствах като опърпаната братовчедка от село, докато стоях пред нея в протърканите си джинси с дупки и тениска на „Водното конче“, вързана на кръста. Този път тя беше тази, която не се вписваше с обстановката.

— Укроти топката, каубой — казах аз. — Аз я поканих.

Двете с Ави отидохме в „Старбъкс“, където беше мигрирала и Групата с прекалено много татуировки и пиърсинги. Поръчахме си екстра голямо кафе мока с бита сметана за мен и чай от портокал за нея. Докато вземах поръчките, а тя се настаняваше на една маса, видях през прозореца как Джейсън ръкомахаше яростно на Групата с прекалено много татуировки и пиърсинги и говореше нещо, което не можех да чуя, но пък можех лесно да отгатна.

Пръст, с който нарисува невидима линия от „Старбъкс“ до „Водното конче“: „Тя си влезе ей така в книжарницата!“. Ръкомахане в наша посока: „А Маги я последва като зомби“. Пръст, с който сочеше себе си, а после „Водното конче“: „Трябва да се върна обратно в книжарницата“. Посочи Групата с прекалено много татуировки и пиърсинги, а след това към мен: „Вие стойте тук и наглеждайте Маги“.