Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
— Накъде избяга? — извика драгунът.
— Джон, аз нали не участвам в боеве?
— Накъде избяга мошеникът?
— Където не можеш да го последваш — в гората, но кажи ми аз нали не участвам във военни действия?
След като разбра, че врагът му е избягал, разочарованият капитан изгледа доктора с очи пълни с гняв, но постепенно мускулите на лицето му се отпуснаха и гневът в очите бе заменен от така характерната за него насмешка. Хирургът седеше с възмутено достойнство на коня си — слабото му тяло бе изправено, а главата вдигната нагоре с негодувание, като човек към когото са се отнесли несправедливо.
— Защо остави бандита да избяга? — попита капитанът — Веднъж да ми беше попаднал на сабята щях да ти осигуря обект за дисекционната маса.
— Нямаше как да го спра — отговори хирургът и посочи дървената ограда, пред която конят му бе спрял — той премина от другата страна, а аз останах тук. Той изобщо не ме послуша като му казах, че ти искаш да разговаряш с него.
— Неучтив разбойник. Но защо не прескочи оградата за да го спреш? Виж колко е ниска, дори Бети Фланаган щеше да я прескочи със старата крава!
Хирургът за първи път отдели очи от мястото, където бе изчезнал беглецът и го насочи към другаря си. Главата му, обаче, остана вдигната нагоре, когато отговори:
— Моето скромно мнение, капитан Лоутън е, че нито мисис Елизабет Фланаган, нито нейната крава, са подходящ пример, който доктор Арчибалд Ситгрейвз трябва да следва.
За науката би било много жалък комплимент, ако един доктор по медицина си счупи краката, като неразумно ги удари в прътите на една ограда. — Докато говореше, лекарят разкрачи почти хоризонтално крака — положение, в което очевидно не можеше да премине между близките вертикални подпори. Капитанът без да обръща внимание на това доказателство за невъзможността на това действие, извика:
— Нямало е какво да те спре, човече! Цял взвод би могъл да прескочи оттук без нито една шпора да се закачи. Толкова често съм налитал на щиковете на пехотата и на по-големи трудности от тази! Фю-ю-ю!
— Трябва да помните капитан Лоутън, че аз не съм майсторът по езда на ескадрона, нито пък обучаващ сержант, нито пък луд лейтенант. Не сър, и — тук говоря с цялото си уважение към офицерите на Конгреса — не съм безразсъден капитан, който смята живота си за също толкова евтин, колкото и този на враговете си. Аз сър, съм един обикновен човек на науката, прост доктор по медицина, незначителен абсолвент от Единбург и лекар на драгуните. Уверявам ви.
— Да, истината говориш. Ако и най-слабият ездач от хората ми бе тук с мен, щях да хвана този бандит или поне да го убия. Но, Арчибалд, никой не може да язди добре с такава стойка като Родоския колос. Трябва по-малко да разчиташ на стремената и повече на колената.
— С полагащото се уважение към вашата опитност капитан Лоутън, не смятам себе си за некомпетентен по въпросите на действието на мускулите, както в коляното, така и в другите части на тялото. И въпреки скромното си образование не сега научавам, че колкото по-широка е основата, толкова по-стабилна е постройката.
— Значи си готов да си опънеш краката, като шипове на осите на древна колесница и да заемеш сам място, колкото за десетима?
— За тези живели преди нас, трябва да се говори с уважение. Колкото и невежи да са били в науките, особено в хирургията, те са ни оставили много ценни съвети за нашето собствено усъвършенстване. Сър, аз не се съмнявам, че Гален е оперирал рани нанесени от шиповете, които споменавате, макар и в литературата да няма свидетелства за това. Тези шипове са нанасяли ужасни рани и не се съмнявам, затруднявали са много джентълмените от медицинската професия от онова време.
— Сигурно се е случвало човек да бъде разсечен на две части от тези шипове, за да се изпробва дали тези господа могат да ги съединят заедно.
— Какво!? Да се съединят две части от едно и също човешко тяло, срязано с остър предмет, за да продължи да живее?
— Да, отрязано на две и съединено, за да продължи да служи в армията — каза Лоутън.
— Това е невъзможно, напълно невъзможно! Напразно човек с уменията си би се опитвал да се противопостави на природата. Помислете сър, в такъв случай вие разрязвате артериите, нервите, вътрешностите, всички вени и сухожилия и най-главното последствие е, че…
— Достатъчно, доктор Ситгрейвз, казахте достатъчно за да убедите и доктор с противното мнение. Никога нищо няма да ме накара да ви се противопоставя по този въпрос.