Шпионинът

— Слушай — каза Лоутън и спря коня си.

Още не бе затворил уста, когато един камък падна в краката му и се търкулна на пътя.

— Не много враждебен изстрел — извика войникът. — Нито оръжието, нито силата му говорят за зла воля.

— Ударите с камък водят само до контузии — забеляза хирургът оглеждайки се напразно наоколо за да види ръката, която е хвърлила камъка. — Трябва да е бил метеорит, няма жива душа освен нас двамата.

— Зад тези скали може да се скрие цял полк — каза драгунът и като скочи от коня си, вдигна камъка в ръка. — О, ето го и обяснението на загадката. — Той отвърза един лист хартия, който бе закрепен за така странно падналия камък и като го разгъна прочете не много четливия почерк: Куршум от мускет достига по-далеч от камък и в скалите на Уестчестър се крият по-опасни неща от билките за ранените. Конят може да е хубаво нещо, но може ли да прескочи пропаст?

— Истината говориш непознати човече — каза Лоутън.

— Смелостта и бързината ще помогнат малко срещу опит за убийство в тези скалисти проходи.

Той се качи отново на коня си и извика:

— Благодаря ти незнаен приятелю! Ще запомня предупреждението ти!

За миг иззад една скала се показа слаба ръка и след това нищо повече не се видя и чу.

— Много странно спиране по пътя ни — каза Ситгрейвз.

— И много тайнствено писмо.

— А, трябва някой нехранимайко да се е пошегувал, ще му се да сплаши двама вирджинци с такава измислица — каза Лоутън и прибра бележката в джоба си. — Но да ти кажа, мистър Арчибалд Ситгрейвз, преди малко ти искаше да направиш дисекция на един дяволски честен човек.

— Търговеца — един от най-опасните шпиони на служба при врага. И трябва да кажа, че според мен за него ще е чест да бъде поставен в служба на науката.

— Може и да е шпионин и сигурно е такъв, но сърцето му е над враждите, а душата му би била чест за всеки войник.

Хирургът изгледа спътника си с празен поглед, а той забеляза пред тях една друга скала, която стърчеше напред и почти затваряше пътя, който я заобикаляше в основата й.

— Там където конят не може да достигне, могат човешките крака — каза драгунът и скочи отново от коня си. Той се покатери на една скална стена и тръгна да се изкачва към върха, откъдето скоро щеше да види всички скали, заедно с пукнатините им. Когато стигна горе, Лоутън видя един човек бързо да се отдалечава от него в другия край на пропастта.

— Бързо. Ситгрейвз, бързо — извика драгунът и се спусна колкото се може по-бързо след него. — Убий злодея преди да избяга!

Първата част на искането бе изпълнена и хирургът скоро видя един въоръжен с мускет човек да пресича пътя, очевидно опитвайки се да се скрие в гората отсреща.

— Спри, приятелю, спри докато дойде капитан Лоутън, ако обичаш — извика хирургът и видя че той се отдалечава със скорост, която го затрудняваше като ездач. Но сякаш подканянето му подплаши човека още повече и той удвои усилията си, без да се спре нито за миг, докато не достигна гората, където се обърна и изпразни мускета си срещу доктора, след което изчезна без следа. Докато стигне долу и се качи на коня си, капитан Лоутън изгуби известно време и достигна до приятеля си, точно когато беглецът се скри.