Тайната вечеря
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната вечеря». Краткое содержание книги:
През 1497 година Леонардо нанася последните щрихи на „Тайната вечеря“. Около този стенопис се върти действието на романа на испанеца Хавиер Сиера, който смесва исторически факти с фикционални събития и герои. Разказът е от първо лице, това на отец Агустин Леире, доминикански инквизитор, изпратен в Милано по две причини: да разкрие анонимния информатор, който изпраща писма до Рим, съобщавайки, че „Тайната вечеря“ на Леонардо съдържа скрито еретично послание, а и за да разбере дали наистина това е вярно. Анонимният „доброжелател“, който се подписва като Прокобника, изпраща доклади всяка седмица, в които, освен подробни сведения за произведението на Леонардо, се съобщава, че в пъзел от седем части Леире би могъл да разкрие самоличността на Прокобника. По време на престоя си в църквата Santa Maria delle Grazie отчето се свързва с различни хора, между които и самият Леонардо, които му подсказват как да проведе по-нататъшното си разследване. Агустин отделя време и за обстоен оглед на рисунката, която е почти завършена.
Сиера нарича творбата си „разследващ роман“. Всички факти и книги, на които се позовава, са се случили и съществуват наистина. Което позволява на „Тайната вечеря“ да има претенции за увлекателно разказан и исторически достоверен роман.
Леонардо захвърли инструментите си до машината за събира не на ряпа и в градината се вдигна голям прахоляк.
— Какво знаеш ти за това?
— Онова, на което ме научихте вие: че от Христово време две църкви водят борба за душите ни. Едната, църквата на Петър е замислена като временна църква. Тя е нужна, за да покаже н хората пътя за пробуждане на съзнанието им, но е само предвестник на другата, на онази славна институция, която ще облагороди духа ни, когато сме готови да я приемем. Църквата на Петър е на миналото, тя е проправила пътя, по който да дойде църквата на Йоан. Вашата.
Тосканецът искаше да каже нещо, но неговият стар ученик още не бе свършил:
— Човекът, когото нарисувахте като Матей в Тайната вечеря, се казва Фичино, той ви повери една книга с текстове на Йоан, за да я изучите. Помня го много добре. Видях, когато ви я даде. Тогава бях още дете. И щом сте си направили труда да го нарисувате, както и да предадете на други като нас ключа към вашата творба, то е, защото смятате, че е дошло времето за промяна, нали? Това означава Тайната вечеря. Признайте го. Вестта за новата Църква.
Марко и Елена не смееха дори да мигнат. Леонардо накара Луини да замълчи с онзи жест, който правеше често: обичаше да сочи небето с вдигнат показалец, сякаш искаше Божията благословия, за да говори.
— Скъпи ми Бернардино — каза той, мъчейки се да потисне гнева, който напираше в душата му. — Вярно е, че Фичино ми даде да пазя едни много ценни текстове точно преди да се преместя в Милано. Вярна е също така и преценката ти за двете църкви. Не отричам това. От години рисувам Йоан Кръстител в творбите си и чакам да настъпи този момент. И мисля, че наистина е настъпил.
— Какво ви кара да смятате така, маестро?
— Какво ли? — отвърна той много по-спокойно на Елена. Нима не е ясно за всички? Папата доведе временната църква до поквара, която няма равна на себе си. Дори собствените му духовници, като Савонарола от Флоренция, се обърнаха срещу него. Дошъл е моментът, в който Църквата на духа, тази на Кръстителя, трябва да смени Църквата на Петър и да ни поведе към истинското спасение.
— Но, маестро, Кръстителя го няма в Тайната вечеря.
— Кръстителя го няма — усмихна се Марко д’Оджоно, специалист по детайлите. — Но Йоан е там.
— Не ви разбирам…
— Почти всичко е казано в Светите писания. Ако прочетете отново внимателно евангелията, ще видите, че Исус започва мисията си едва след като Кръстителят го потапя във водите на Йордан. За да придадат още по-голяма значимост на мисията на Исус, четиримата евангелисти се позовават на кръщаването като част от подготовката му за Месия. Затова рисувам Кръстителя винаги с вдигнат към небето пръст: по този начин искам да кажа, че той е първи.
— Тогава защо боготворим Исус, а не Йоан?
— Всичко е част от внимателно обмислен план. Йоан не е можел да предаде духовните си уроци на шепата груби и необразовани хора. Как да накара някакви рибари да проумеят, че Господ е вътре в нас, а не в храма? И Исус ще му помогне да просвети тези неуки люде. Двамата замислят една временна Църква, по подобие на еврейската, и друга, тайна и духовна, каквато никога не е имало на земята. И тези знания са поверени на една умна жена, Мария Магдалина, и на един буден младеж, който също се казвал Йоан… И този Йоан, скъпи Марко, присъства в Тайната вечеря. — И Мария Магдалина също.
Тосканецът не можа да скрие възхищението си от тази пламенна млада жена. Изчервявайки се, Луини бе принуден да даде обяснение за реакцията й: самият той й бе казал, че там, където открие голям възел, нарисуван на видно място, трябва да знае, че има пред себе си творба, свързана с Мария Магдалина. А в Тайната вечеря има такъв възел.
— Нека ви обясня още нещо — продължи маестрото, вече някак уморен: — Йоан е много повече от едно име. Така са били известни по онова време както Кръстителя, така и Евангелиста. Ала Йоан е и титла. Става дума за nomen mysticum, каквото носят всички пазители на духовната Църква. Като папеса Йоана, жената от картите на Висконтите.
— Папеса Йоана ли? Но това не е ли мит? Измислица за лековерните?
— А има ли мит, в чиято основа да не са скрити истински събития, Бернардино?
— Тогава…
— Трябва да знаете, че човекът, нарисувал тези карти, е Бонифацио Бембо от Кремона. Един съвършен. Като видял, че нашите братя са в опасност, той решил да скрие в това тесте карти за Висконтите някои основни символи на вярата ни. Както истината, че сме мистично потомство на Исус Христос. А има ли по-хубав символ за това от нарисуваната от него бременна жена папеса, държаща в ръка кръста на Кръстителя, за да покаже на всеки, който може да чете, че от старата Църква скоро ще се роди новата? Тази карта — добави маестрото в заключение е истинското пророчество за онова, което има да стане…