Тайната вечеря
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната вечеря». Краткое содержание книги:
През 1497 година Леонардо нанася последните щрихи на „Тайната вечеря“. Около този стенопис се върти действието на романа на испанеца Хавиер Сиера, който смесва исторически факти с фикционални събития и герои. Разказът е от първо лице, това на отец Агустин Леире, доминикански инквизитор, изпратен в Милано по две причини: да разкрие анонимния информатор, който изпраща писма до Рим, съобщавайки, че „Тайната вечеря“ на Леонардо съдържа скрито еретично послание, а и за да разбере дали наистина това е вярно. Анонимният „доброжелател“, който се подписва като Прокобника, изпраща доклади всяка седмица, в които, освен подробни сведения за произведението на Леонардо, се съобщава, че в пъзел от седем части Леире би могъл да разкрие самоличността на Прокобника. По време на престоя си в църквата Santa Maria delle Grazie отчето се свързва с различни хора, между които и самият Леонардо, които му подсказват как да проведе по-нататъшното си разследване. Агустин отделя време и за обстоен оглед на рисунката, която е почти завършена.
Сиера нарича творбата си „разследващ роман“. Всички факти и книги, на които се позовава, са се случили и съществуват наистина. Което позволява на „Тайната вечеря“ да има претенции за увлекателно разказан и исторически достоверен роман.
— Помислете и за още нещо: Яков, гневливият, се намира в онази част на картината, където светлината е най-силна. Той е с праведните.
Брат Бенедето ни обясни, че имал възможност да присъства на някои уроци за разпределянето на пространството и светлината, които маестрото преподавал в двора на болницата. Разсъжденията му били едновременно странни и зашеметяващи. Той казал, че ако бъде разпределена хармонично, инертната материя може да придобие собствен живот. Често сравнявал това чудо с онова, което става с нотите в една партитура: върху хартията те са само низ от неподвижни петънца без друга стойност, освен идеографската. Но попаднали в съзнанието на един музикант и преминали през пръстите или дробовете му, те започват да вибрират, изпълват въздуха с нови усещания и дори могат да повлияят на духа ни. А има ли нещо по-живо от музиката? За Леонардо — не.
Този маестро гледал по подобен начин и на своите творби. На пръв поглед те били мъртва материя, едва ли не само шук или дървени плоскости, покрити с бои и лепило. И все пак, тълкувани от познавач, придобивали невероятна сила.
— И как според вас Леонардо може да даде живот на нещо, което е мъртво? — запитах аз.
— Чрез астрална магия. Мисля, вече знаете, че този еретик, Леонардо, е изучавал текстовете на Фичино, нали?
Въпросът на брат Бенедето прозвуча като уловка. Едноокият сигурно знаеше от отец Бандело за моите съмнения, затуй предпазливо кимнах утвърдително.
— Е, добре — продължи той, — Фичино преведе от старогръцки Asclepios, книга, приписвана на Триславния Хермес, в която се говори как фараонските жреци вдъхвали живот на статуите в храмовете.
— Наистина ли?
— Те владеели spiritus, тайна наука за рисуването на космически знаци върху образите, които ги свързвали със звездите. Астрологически знаци, за да ви стане по-ясно. И маестрото е приложил тези техники в Тайната вечеря36.
С абата се спогледахме смутени.
— Нима не виждате, братя? Дванайсет апостола, дванайсет зодиакални знака. Всеки апостол съответства на едно съзвездие, а Исус въплъщава идеята за слънцето в центъра. Тази творба е талисман.
— Успокойте се, отец Бенедето. Това са само предположения…
— Нищо подобно! Погледнете внимателно Вечерята, защото това, че стенописът е като жив, не е най-лошото. Според онова, което знаем за катарските идеи, тази творба е идеално отражение на най-дълбоката теза на еретиците. Тя е един вид „Черна Библия“. И то в нашата столова!
— Коя идея имате предвид, Бенедето? — запитах аз.
— Дуализмът, отче. Ако ви разбрах добре тази сутрин, цялата система от вярвания на тези чисти хора е основана на непрестанната борба между добрия и лошия Бог.
— Така е.
— Тогава, като отидете пак в столовата, се вгледайте хубаво дали борбата между доброто и злото не присъства в Тайната вечеря. Исус е в центъра, средоточие на пътя между духовния и плътския свят. Вдясно от него — което е наше ляво — е зоната на сенките, на злото. Идете и вижте стената вляво от вас: тя тъмнее, няма светлина. И не случайно от тази страна е Юда Искариот, но там е и Петър с камата. С оръжието, което според вас придава нещо сатанинско на образа му. Старият мърморко си пое дъх и продължи:
— И обратно — на противоположната страна са онези, които Леонардо смята за източници на светлина. Това е осветената част на масата и там той е нарисувал не само себе си, но и Платон, древния вдъхновител на много от еретичните катарски доктрини.
Внезапно ми хрумна нещо:
— Както и братята Джулелмо и Джиберто, приели вярата на катарите — добавих. — Нали вие ми казахте, че Джиберто е позирал за профила на апостол Филип?
Едноокият кимна.
— Разбира се — продължих аз, като си спомних геометричното разположение на апостолите, — и вие сте там. Въплъщавате свети Тома. Нали?
Бенедето смутено измърмори нещо, а после възрази бурно:
— Стига приказки! Хубаво е, че се мъчим да тълкуваме стенописа на Леонардо, но онова, което трябва да ни занимава най-вече, е да решим какво да правим с тази творба. Ще го кажа само веднъж, братя: или изкореняваме злото и замазване картината, или посланието на този стенопис ще се превърне в маяк за еретиците и ще ни донесе само беди.
41.
— Не разбирам. Нима ще стоите тук и ще чакате да го осъдят?
Изумлението на Бернардино Луини не смути изобщо маестро Леонардо. От известно време той беше навън, в градината си, съсредоточен в изработването на следващата си машина, и почти не бе обърнал внимание на завърналите се ученици. И защо да го прави? Дълбоко в себе си не хранеше големи надежди, че Елена, Марко и Луини ще се приберат, просветлени от мъдростта, която така внимателно бе отразил в Тайната вечеря. Маестрото бе уморен да чака. Беше му омръзнало да гледа как следовниците му се маят непрекъснато, неспособни да проумеят особения начин, по който се изразяваше в изкуството.
36
Най-новото задълбочено изследване за съответствията между зодиакалните знаци и фигурите на дванайсетте апостоли е дело на Никола Сементовски-Курило. Той твърди, че Христовите ученици са подредени в четири групи по трима, за да представят четирите елемента в Природата, и дава на всекиго от тях по един зодиакален знак. Така на Симон — който е в десния ъгъл на масата — отрежда първия знак от зодиака, Овен. На Тадей — Телец. На Матей — Близнаци. Знакът на Рака е за Филип. Лъв е Големият Яков. Дева е Тома. А Везните са за Йоан, което според Сементовски има важно символично значение, защото той смята младия Йоан за уравновесяващ елемент в бъдещата Църква. Останалите знаци са Скорпион за Юда, Стрелец за Петър, Козирог за Андрей, Водолей за Малкия Яков и Риби за Вартоломей. — Б.а.