Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Крофт плавно се изправи до нея. Кимна в посока на мястото, към което Ланс бе тичал преди малко, стреляйки с пистолета.
— В другия край на редицата от бараки.
— В безсъзнание или?… — Мърси огледа разтревожено тясната пътека. Усети, че изпитва страх да довърши въпроса.
— В безсъзнание — отвърна Крофт.
— Слава богу. — Мърси не разбра, че е изрекла последните думи на глас, докато не чу отговора на Крофт, все така безстрастен.
— Да не си помисли, че съм го убил?
— Не знаех какво да мисля. Той просто профуча по тази тясна пътека и изчезна. Ти ми беше споменал за интереса си към философията на насилието и аз…
— Мен ме интересува насилието. Не смъртта.
— Има ли разлика? — попита тя раздразнено.
Той я погледна.
— Те често са свързани, но да, има разлика. Огромна разлика.
Знаеше, че той вижда нейното лице много по-добре, отколкото тя неговото. Мърси се извърна притеснено и понечи да обгърне раменете си, за да се предпази от пронизващия студ. Тогава разбра, че още държи тоягата, която бе използвала, за да се защити.
— Къде намери това? — попита Крофт, като взе тоягата и я огледа.
— В онази ужасна хижа, където ме скри. Не можех да остана на онова място, Крофт. Беше страшно. И секунда повече не можех да издържа там.
Изобщо не я слушаше.
— Прилича на дръжка от кирка.
Мърси се втренчи в парчето дърво, което Крофт небрежно бе захвърлил. Образът на мъртвия миньор нахлу в съзнанието й. Личните му вещи, скупчени на масата. Лагерни принадлежности. Омърляна шапка. Кирка.
— Хайде да се махаме оттук, Крофт.
— Веднага, щом вържем тези двамата и ги оставим в една от бараките. Бакалницата според мен ще свърши работа.
— Какво смяташ да правиш с тях? Би трябвало да се обадим на шерифа.
— Ще го направим. Анонимен сигнал. Ще кажем на властите, че ако искат да разрешат случая с грабежа в мотела, могат да проверят в бакалницата на Дрифтърс Крийк. Ще оставим шерифа да си свърши работата.
— Като добри граждани, би трябвало да идем право при властите. Не да подаваме анонимен сигнал по телефона.
— В момента най-важната ми задача не е да се правя на добър гражданин. Имам други неща за вършене.
— Крофт, не можеш сам да се справиш с това. Човек вика ченгетата, когато попадне в такава ситуация. — Мърси забърза след него, когато той тръгна надолу по уличката. — Имаме доказателства, че Далас и Ланс вероятно са били замесени в онзи грабеж в мотела, и известни улики, които сочат, че Еразмъс Гладстоун може да е Еган Грейвз или поне да е свързан с него. Би трябвало да предадем всичко, което имаме, на шерифа и да го оставим да се захване…
— С какво да се захване? Може и да успее да привлече под отговорност Далас и Ланс, но те не са важни в играта. Гладстоун е голямата риба, а Гладстоун е твърде добре защитен, за да пострада от Далас и Ланс. Той никога не би се поставил в уязвима позиция. Ако шерифът го разпита, просто ще каже, че е потресен от новината, че за него са работили двама долни крадци. Никой няма да повярва, че Гладстоун е изпратил телохранителите си, за да откраднат два-три портфейла и да отворят сейфа на някакъв си затънтен мотел. Очевидно е, че не са му дотрябвали няколкото долара и откраднатите кредитни карти.
— Като че ли си прав — тъжно рече Мърси. — А и Гладстоун вече бе платил книгата. Кой би си помислил, че ще иска да я краде? Всички ще решат, че Ланс и Далас са действали на своя глава. Никой няма да допусне, че Гладстоун е най-обикновен крадец. Но това, което се случи с теб тази вечер?
— Аз се напих и паднах в басейна.
— Ти беше отровен или дрогиран с нещо.
— В имението на Гладстоун има четиридесет-петдесет художници, които ще кажат, че съм бил пиян, когато са ме видели за последен път.
Мърси прехапа замислено устни.
— Може би изследвания на кръвта ще докажат наличието на отрова или наркотик.
— Съмнявам се. Каквото и да е използвал Гладстоун, то вероятно ще наподобява алкохол в кръвта ми, ако изобщо е останало достатъчно, за да бъде уловено при кръвна проба. Тези нови наркотици стават все по-сложни за откриване от ден на ден. И би било съвсем в стила на Гладстоун да е в крак с модерната технология.
— Търсиш си оправдание. Не искаш да се обърнеш към властите.
— Права си. Аз не работя с властите. Предпочитам сам да се оправям.
— Да, но не си сам — през стиснати зъби изрече тя, — и аз съм тук. Или си забравил?