Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
Не е изключено и да бъде щастлива, помисли си. Да изпитва пълнота. Последните три месеца й доказаха, че разполага с потенциал. Вероятно ще довърши започнатото.
Мислено се потупваше по рамото, когато Фин излая радостно и се втурна към портата направо през маргаритите й.
— Добър ден, Джуд. — Моли О’Тул дръпна резето и Фин изскочи навън, за да се изкатери по Бети. Двете кучета се устремиха щастливи към хълмовете. — Хрумна ми да намина и да видя дали нямаш нужда от помощ.
— Понеже не знам какво се очаква от мен, не знам и как да ти отговоря. — Погледна безпомощно към кошницата и въздъхна. — Нарязала съм прекалено много цветя.
— Никога не са излишни.
Моли, помисли си Джуд с благодарност и възхищение, винаги казва най-подходящото нещо.
— Толкова се радвам, че дойде.
Моли махна нехайно с ръка, макар страните й да поруменяха от удоволствие.
— Много мило от твоя страна да го кажеш.
— Говоря искрено. Винаги се чувствам по-спокойна, когато си наоколо. Имам чувството, че нищо не би се объркало безнадеждно, щом ти си наблизо.
— О, поласкана съм. А какво точно си мислиш, че ще се обърка безнадеждно?
— Ами кажи-речи всичко. — Но Джуд се усмихна. — Искаш ли да влезем вътре? Хубаво е да натопя цветята. После ще ми посочиш шестте дузини неща, които съм забавила да свърша.
— Сигурно не си забравила абсолютно нищо, но с удоволствие ще вляза и ще ти помогна с цветята.
— Мисля да ги наредя в бутилки и буркани. Мод няма никакви вази.
— И тя обичаше да прави същото. Слагаше букетчета навсякъде. Приличаш й повече, отколкото си даваш сметка.
— Така ли?
Странно, изненада се Джуд, колко й допадна мисълта, да прилича на жена, която никога не е виждала.
— Да. Грижовна си към цветята, правиш дълги разходки, стоиш си сгушена в къщурката, а вратата ти винаги е отворена за гости. Ръцете ти също са като нейните — добави тя. — И както съм ти казвала и друг път — носиш нещо и от сърцето й.
— Живяла е сама. — Джуд огледа спретнатата къщурка. — Винаги.
— Харесваше й. Сама, но не и самотна. След своя Джони не се влюби в друг. Тя обичаше да повтаря, че в този живот няма мъж, когото да обича, след като единственият си е отишъл. О… — с влизането Моли подуши въздуха. — Печеш свински бут във фурната. Ухае чудесно.
— Наистина ли? — Джуд вдъхна миризмата предпазливо, докато се отправяха към кухнята. — Май си права. Ще го погледнеш ли, Моли? Никога не съм пекла свински бут и съм притеснена.
— Разбира се. Ей сега ще видя.
Отвори фурната, за да инспектира съдържанието, а Джуд остави кошницата и започна да хапе устни.
— Чудесен е. И е почти готов — обяви тя след бърза проверка колко лесно се откъсва кожичката. — Ако съдя по аромата, за обяд утре няма да ти остане и парченце. Моят Майк обожава печен бут и вероятно ще му се нахвърли като прасе.
— Сериозно ли?
Моли поклати глава и затвори фурната.
— Джуд, никога не съм срещала жена, която да се изненадва толкова при всеки комплимент.
— Нервна съм, затова.
Но го каза с усмивка и не прозвуча докрай като извинение.
— Е, ти си знаеш. Лъснала си къщата до блясък. Нищо не си оставила за съседката, освен да ти даде един съвет.
— Приемам.
— Когато приключиш с цветята и извадиш бута да се охлажда, постави го достатъчно високо, та кутрето да не може да го стигне. Случвало ми се е и никак не е приятно.
— Права си.
— После иди горе и си направи удоволствието да вземеш дълга, топла вана. Сложи ароматни соли. Денят на слънцестоенето е идеален момент за ceili, както и за романтика. — С майчински жест Моли погали Джуд по бузата. — Довечера си сложи красива рокля и танцувай с Ейдан на лунна светлина. Останалото, обещавам ти, само ще се нагласи.
— Но аз дори не знам колко хора ще дойдат.
— Какво значение има дали са десет или сто и десет?
— Сто и десет ли?
Джуд пребледня.
— Всеки идва да се забавлява. — Моли й подаде бутилка. — И точно така ще постъпят. Да направиш ceili е просто проява на гостоприемство и толкова. Ирландците знаят как да ги правят и как да извличат максималното от тях.
— Ами ако храната не стигне?
— О, това да е най-малката ти грижа.
— Ами ако…
— Ами ако жаба прескочи луната и тупне на рамото ти? — Развеселена, Моли разпери ръце. — Изчистила си идеално къщата, направила си я красива и привлекателна. Направи същото и със себе си, а останалото — вече ти казах — само ще си дойде на мястото.
Съветът е добър, прецени Джуд. Дори да не вярва и на думичка от него. Наслади се на всепризнатия метод за отпускане и като напълни ваната си на крачета с ароматизирани соли, остана във водата, притворила очи, докато кожата й порозовя и засия, а водата изстина.