Даровете на слънцето

— Има си куче, така ли?

— Ш-ш-ш-т… По-тихо, иначе ще те чуе за какво говорим.

— Кой ще чуе за какво говорим? — просъска Дарси шепнешком.

— Ейдан ще чуе. Той е взел кутре от котилото на кучката на Клуни — при това красиво — и го е подарил на Джуд.

— Той… — Дарси млъкна, когато Брена й направи знак да говори по-тихо. Наведе се съзаклятнически напред. — Ейдан й е подарил кученце? Не ми е споменал и думичка. А и на никого друг.

Дарси се замисли върху съвсем прясната и изненадваща новина.

— От време на време е давал на някоя девойка дрънкулка, но само по повод.

— И аз това си помислих.

— И цветя — продължи Дарси. — Винаги поднася цветя на жена, ако е привлякла вниманието му. Но сега нещата са съвсем различни.

— Съвсем. — Брена удари леко по масата с длан, за да придаде повече тежест на думите си. — Говорим за нещо живо и постоянно. Каквото се дава на любим човек. Не дрънкулка за добре прекарано в леглото време.

Вдигна чашата и отпи.

— Е, тя все пак му подари картината, която купи в Дъблин, и, трябва да ти кажа, той страшно я хареса. Сигурно е искал да й даде нещо в замяна и се е оказала кутрето.

— Ако е искал да й даде нещо заради картината — а и аз смятам, че е изключително хубава — щеше да й подари дрънкулка или нещо подобно. Вещ за вещ — обяви Брена решително. — Кутре е няколко нива по-високо от предмет.

— Тук си напълно права. — Дарси забарабани с пръсти по масата и погледна брат си с присвити очи. — Дали е влюбен в нея, как мислиш?

— Готова съм да се обзаложа, че натам вървят нещата! — Брена се размърда. — Би трябвало да успеем да разберем. А ако не ние, ще го стори Шон. А от него лесно ще го измъкнем — той никога не се замисля какво приказва.

— Така е, но пък е дяволски предан на Ейдан. Бих я приела за сестра — продължи да разсъждава на глас Дарси. — И според мен подхожда на Ейдан във всяко отношение. Никога не съм го виждала да гледа жена, както гледа нашата Джуд. Но е всеизвестно, че мъжете от рода Галахър страшно бавно се придвижват към брака, дори след като сърцата им са пленени. Майка ми твърди, че видяла голям зор с баща ми, докато го накара да й направи предложение.

— Тя възнамерява да остане тук още три месеца.

— Ще се наложи да го тласнем към по-бързи действия. И двамата са домошари, така че няма да е трудно. Трябва да обмислим нещата.

Ейдан се оказа прав. Фин беше чудесна компания. Разхождаше се по хълмовете с Джуд и се забавляваше сам, щом тя спираше да се възхити на дивите цветя или да набере букет лютичета, обилно цъфтящи през май и юни. Лятото дойде в Ирландия и Джуд възприе топлия въздух като поезия.

При меко време, когато дъждът падаше като копринени нишки, тя предприемаше кратки разходки и се застояваше повече в уютната си къщурка.

През сухите дни позволяваше на себе си и на Фин дълга сутрешна разходка, та той да се натича на воля с Бети.