Присъда в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Присъда в смъртта». Краткое содержание книги:
— Майната му! Майната му! — заповтаря.
Бяха й отпуснали нова кола едва преди осем месеца. Возилото беше грозно и вече беше претърпяло сериозен ремонт, но й вършеше работа и тя старателно го поддържаше.
Сега ламарината на купето беше нагъната от удари с тежък предмет, гумите бяха нарязани, а в задното стъкло зееше дупка.
„И това се случва в служебния гараж на полицията, който е оборудван с охранителни камери!“ — помисли си тя.
— Майчице! — провикна се Бакстър, който незабелязано се беше приближил. — Чух за приключенията ти, но не предполагах, че колата е толкова сериозно пострадала. Автомонтьорите ще припаднат, като я видят.
— Вината не е моя. Представяш ли си, някой се е опитал да унищожи превозното ми средство! — Тя пристъпи към колата, но Бакстър я хвана за рамото:
— Не се приближавай! Очевидно някой ти има зъб. Може би е поставил бомба в колата.
— Имаш право. Ако този автомобил се взриви, никога няма да ми отпуснат друг. Онези типове от интендантството ме ненавиждат.
За щастие нямаше бомба, а Ив успя да си изпроси нови гуми. Всъщност заслугата беше на Бакстър, който със сладки приказки умилостиви механиците от авторемонтния отдел. Докато сменяха гумите, а двама души изчукваха ламарината на вратите, та да се отварят и затварят, Ив разпита охраната на гаража. Обясниха й, че записващото устройство на камерата временно било блокирало.
— Какво ти казаха? — полюбопитства Бакстър.
— Записващото устройство се било повредило, и то само на тази камера. Забелязали повредата едва след петнайсет минути. — Тя присви очи. — Така ги подредих, че ще ме запомнят. Следващия път на бърза ръка ще отстранят „повредата“. Не е нужно да си губиш времето тук, Бакстър.
— Лейтенант, знам, че ти ръководиш играта, но и ние искаме да се включим. Обърни внимание и на раната си. Не ми харесва как накуцваш.
— Ходя си съвсем нормално! — сопна се тя, но веднага се разкая за грубостта си. Когато Бакстър й отвори вратата на колата, леко му се усмихна и промълви: — Благодаря.
— Няма ли да ме целунеш за довиждане?
— Разбира се, миличък. Наведи се.
Той се засмя и отскочи назад:
— Как не! Сигурно ще ме удариш. Вкъщи ли се прибираш?
— Да.
Бакстър тръгна към колата си и подхвърли:
— И аз съм в твоята посока. Ще шофирам след теб.
Невъзмутимото му изражение не я заблуди и тя запротестира:
— Не ми трябва бавачка!
— Ще карам след теб — повтори той и се качи в колата. Вместо да я раздразни, настойчивостта му я трогна. Докато шофираше по познатия маршрут, непрекъснато проверяваше дали я следят, очакваше нова засада. Макар двигателят да виеше при по-висока скорост, тя стигна до дома си без произшествия.
Махна за довиждане на Бакстър и реши да му подари бутилка от скъпото уиски на Рурк, за да му се отблагодари за вниманието.
Докато се изкачваше по стъпалата, си помисли, че и на нея едно питие ще й дойде добре. Ще изпие чаша бяло вино, после ще поплува в басейна, за да се отпуснат опънатите й нерви.
Предчувстваше, че я очаква безсънна нощ.
Влезе във фоайето, където я посрещна котаракът Галахад. След миг се появи и Съмърсет, който сякаш се материализира от празното пространство.
— Предполагам, че сте пострадали при произшествие — заяви с обичайната си надменност.
— Грешиш, драги. Колата ми пострада при произшествие. — Тя прегърна Галахад и притисна страната си до пухкавата му козина. — Къде е Рурк?
— Още не се е прибрал. Ако си бяхте направили труда да прегледате програмата му за деня, щяхте да знаете, че той ще се върне най-рано след един час. Панталонът ви е направо за боклука.
— Няколко души вече насочиха вниманието ми към този факт. — Ив пусна котарака, свали якето си и го преметна на перилото на стълбата. Вирна глава и тръгна към басейна.
— Забелязвам, че куцате — избърбори Съмърсет.
Тя истерично изкрещя, но не се обърна.
Като излезе от басейна, наистина се почувства по-добре. Едва сега огледа раната на крака си и със задоволство отбеляза, че медикът е свършил добре работата си. Раната се беше затворила, макар че болката все още бе почти непоносима.
Тялото й беше покрито със синини и драскотини, някои навярно бяха последствие от бурната й любовна нощ с Рурк. Поободри се, като се убеди, че положението не е толкова трагично. Облече халата си и както никога използва асансьора, за да стигне до спалнята. Когато понечи да слезе, едва не се сблъска с Рурк.
— Здравей, лейтенант. Жалко, че не се прибрах по-рано. Щяхме да поплуваме заедно.
— С удоволствие ще те наблюдавам как плуваш. Особено ако си гол.