Присъда в смъртта

— Знам и съм ти благодарна.

— Не ми благодари, докато не приключим. Защото ако разбера, че планът ти е на път да се провали, ще действам както намеря за добре. Казвай какво искаш от мен.

Ив облекчено въздъхна.

— Първо, искам да разбера защо от „Вътрешно разследване“ са изпратили Коли в „Чистилището“. Кого или какво е трябвало да наблюдава? Днес Бейлис подхвърли, че Рикер по някакъв начин е свързан с „Чистилището“. Ти пък твърдиш, че преди повече от десет години си прекъснал деловите си отношения с този човек.

— Точно така. Обаче му отнех най-доходните предприятия. По-късно ги продадох или ги преустроих. Допреди пет години „Чистилището“ принадлежеше на Рикер, после стана моя собственост. Не, не ме гледай така — добави, като видя изуменото й изражение. — Наистина не съм разговарял с него отпреди десет години. Сделката за бара беше осъществена чрез мои представители.

— Защо не си ми казал, че Рикер е бившият собственик на „Чистилището“?

— Защото не си ме питала, лейтенант.

— За глупачка ли ме вземаш? — гневно възкликна тя и закрачи напред-назад, за да се успокои, да размисли.

— Освен това — добави Рурк, — когато убиха Коли, изобщо не свързах престъплението с факта, че Рикер е бившият собственик на клуба. След като купих заведението, основно го преустроих и смених целия персонал.

— Може би някои негови хора още посещават клуба и сключват там сделките си.

— Невъзможно е… иначе щях да науча. Ако наистина се сключват сделки, те са маловажни.

— Един полицай бе убит там, което съвсем не е маловажно.

— Имаш право.

— Защо Рикер е продал „Чистилището“?

— Навярно се досещаш, че преди да купя заведението, направих съответните проучвания и открих, че той бърза да се отърве от него, защото е станало прекалено „неудобно“. Рикер има навик да продава онова, от което вече няма полза. Всъщност това е основен принцип в бизнеса.

— Как се е съгласил да ти продаде бара, щом толкова те мрази?

— Едва по-късно разбра кой е новият собственик. Казаха ми, че побеснял от гняв, но вече беше подписал договора за продажбата. — Рурк се облегна на стола и се замисли. — Допускам, че за да ми отмъсти, е пуснал слух за сключване на тъмни сделки в „Чистилището“, нищо чудно дори да е изпратил свои хора да въртят незаконна търговия в клуба. Точно така… сигурно се е надявал да накърни репутацията ми. Изчакал е, докато барът заработи на пълни обороти и се посещава от изискана клиентела, после се е опитал да очерни реномето му. Рикер е прочут с търпението си. Нищо не му е струвало да изчака няколко години.

— Ясно… Май имаш право. Разпространявал е слуховете чрез своите хора в полицията. „Новината“ е стигнала до ушите на служителите от „Вътрешно разследване“, които са уредили Коли да работи под прикритие в бара. Все повече започвам да вярвам, че горкият човек е умрял напразно.