Присъда в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Присъда в смъртта». Краткое содержание книги:
Патси се върна с поднос, остави го на масичката и промълви:
— В името на Тадж ще направя всичко възможно да ти помогна. Не знаех за тази… операция. Той никога не обсъждаше с мен работата си. Като разбрах за банковите сметки, реших, че ти си му устроила клопка, за да го злепоставиш. Какво ти струва да внесеш големи суми на негово име, нали съпругът ти е богат? Бях толкова разгневена… озлобена.
— И на мен не ми е лесно — промълви Ив. — Бясна съм, защото ме използват, за да ти причинят мъка, да съсипят репутацията на човека, за когото съм дала клетва да защитавам. Кой ти каза, че аз съм внесла парите на името на Тадж?
— Всъщност никой не ми го е казвал. — Лицето й помръкна, изглеждаше уморена и посърнала. Гневът й се замени от недоумение. — Знаеш, че когато човек е ядосан, казва първото, което му дойде на ум. Изненадах се, като видях колко негови колеги са му били приятели. Бяха толкова мили с мен. Капитан Рот също ме посети и каза, че Тадж ще бъде погребан с траурна церемония.
— Тя ли ти съобщи, че разпространявам неверни слухове за Тадж?
— Не. Каза, че каквото и да се говори за съпруга ми, трябва да се гордея с него. Жестът й ме трогна, признанието й означаваше много за мен. Повечето полицаи от участъка също ми изказаха съболезнованията си и ми предложиха помощта си.
— Доколкото разбрах, днес ти се е обадил някой, чиито думи са те разтревожили.
— Вярно е, но той само искаше да ме успокои, че колегите на Тадж не вярват в слуховете, които се носят за него. Отначало не разбрах за какво намеква, а той обясни, че не бива да се тревожа, задето ти се мъчиш да очерниш съпруга ми. Обвиненията били скалъпени. Когато разбра, че съм в пълно неведение, отказа да ми съобщи подробности, но аз настоях.
— Кой е този благороден човек?
— Не ми се ще да си има неприятности. — Тя стисна юмруци. Очевидно се колебаеше да издаде „информатора“, същевременно искаше съпругът й да бъде оневинен. — Добре, ще ти кажа — Джери Върнън… детектив Върнън. Но той само искаше да ме утеши.
— Разбирам. Беше ли близък с Тадж?
— Не. Тадж почти не общуваше с колегите си. Няколко души са идвали у дома на вечеря, от време на време посещавам сбирки на полицейските съпруги.
— Много е важно да разбера кои са били близките му приятели.
Патси изреди няколко имена. Докато говореше, сякаш се поуспокои.
— Май пропусна някого — обади се Клуни. — Обиждаш ме, скъпа.
— Разбира се, че и ти си наш приятел, Арт. — Тя се вкопчи в ръката му, като че търсеше опора.
— Истината е, че Тадж се беше сприятелил със сина ми — обясни Клуни. — От време на време момчетата ме канеха да изпием по една-две бири. Но, общо взето, Тадж беше домашар.
— Патси — отново заговори Ив, — по време на предишното ми посещение спомена, че през онази нощ съпругът ти съобщил за срещата си с някого в „Чистилището“. Предупредил те, че ще закъснее, защото ще остане в бара след края на работното време.
— Точно така. Обаче не ми каза с кого има среща, а пък аз не го попитах. Честно казано, омръзнало ми беше да съм все сама с децата. Отначало дори му се поразсърдих, задето ще закъснее, но както винаги той ме накара да му простя. — Патси печално се усмихна. — Обеща, че скоро ще престане да работи извънредно, че ще получи онова, което му трябва. Помислих, че говори за пари — мечтаеше да купи по-голямо жилище. После ми поръча да целуна децата вместо него и добави: „Обичам те, Патси.“ Не подозирах, че това се последните му думи, които чувам. Каква ирония на съдбата, нали?
Петнайсета глава
Човекът с елегантния шлифер, който беше нападнал Ив заедно с тримата си съучастници, се казваше Елмор Ригс. Проверката в полицейския компютър показа, че това е истинското му име, че е трийсет и девет годишен и че е роден в канадския град Ванкувър. Оказа се, че е имал „малка“ неприятност с канадските власти заради контрабанден износ на оръжие и известно време е лежал в затвора. След като го върнали сред обществото, се преместил да живее в Ню Йорк. Жилището му се намираше в един от хубавите квартали, а по професия се водеше специалист по охрана.
„Ама че титла са измислили за един наемен убиец!“ — с насмешка си помисли Ив, докато вървеше към помещението за разпит, където щеше да се срещне с Фийни и да „повърти на шиш“ господин Елмор Ригс.
Като слезе от ескалатора, пред нея се изпречи Върнън. Тя подхвърли:
— Доста си се отдалечил от района си, детектив.
— Въобразяваш си, че ще ме изкараш от релси, а? — Върнън я блъсна, а полицаите, които минаваха наблизо, понечиха да се притекат на помощ на Ив. Тя им направи знак да не се приближават и язвително промърмори: