Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Наричат го „Черното леговище“ и е много опасен. На изток оттук е, край реката. Там има много бандити. Миналата година убиха двама скитници. Ченгетата не направиха нищо и слухът се разпространи. И оттогава бивакът се пълни с членове на ПТВА. Три километра по-нататък вдигат нов бивак, казва се „Нуждая се от повече“. Там е по-безопасно. Нещата не са като едно време. Сега всички имат оръжия. Тази сутрин скитници застреляха един от пазачите.
— Сериозно? — попита Крис.
— Да. Цял ден говорят за това по телевизията. Казаха, че е застрелян с деветмилиметров пистолет.
Крис си спомни, че докато беше във водите на Ванишинг Лейк, Кинкейд бе насочил срещу него деветмилиметров пистолет.
— Далече ли е разпределителната гара от железопътната линия? — попита той.
— Не. Няма и километър. Но в момента пазачите са побеснели. Ще пребият всеки, който прилича на скитник.
— Имате ли нещо против, ако приятелката ми постои при вас, докато аз свърша някои неща?
— Не, разбира се — усмихна се възрастната жена. — Винаги се радвам на компания.
— Няма да се бавя — каза Крис на Стейси.
Тя го последва до портата на градината и попита:
— Какво ще правиш?
— Ако хората на Кинкейд са убили пазача, обзалагам се на каквото искаш, че са търсили копия на пътните листове на товарните влакове. Ще отида в бивак „Черното леговище“, за да проверя дали още са там. Ако ги намеря, може да разбера на кой влак смятат да се качат. Искам да стоиш тук и да се ослушваш за влака с пшеницата. Трябва да мине всеки момент. Излез и огледай вагоните. Търси празен вагон и гледай под всичките. Понякога скитниците пътуват под вагона или на покрива. Бандитите на Кинкейд са четирийсетина и вероятно пътуват в два-три вагона. Ако още са на влака, ще ги забележиш.
— Щом мислиш, че са на влака, защо не се промъкнем да проверим?
— Не мисля, че са там, защото иначе нямаше да отидат в диспечерската кула и да убият пазача, но за всеки случай трябва да проверим. Освен това, докато отидем чак дотам, влакът сигурно ще потегли. Огледай го, докато минава. Ще гледам да се върна бързо.
Той й се усмихна и излезе. Стейси чу стъпките му по чакъла.
Тя се обърна и погледна възрастната жена, която прибираше побелелите си коси под забрадката, за да е по-представителна пред гостенката си. Стейси имаше чувството, че е Алиса в заешката дупка. Намираше се в нов свят, където не беше в сила нито едно от правилата в предишния й живот. И не разбираше нищо.
39. Изкушението
Крис застана пред къщата на Пепеляшка и се опита да определи накъде е изток.
През петдесетте и шейсетте години Шривпорт беше голям център на метални отпадъци и в резултат на това се бе превърнал в главната разпределителна гара на Юга. И сега, поради множеството железопътни линии, тук имаше всевъзможни фабрики, произвеждащи всичко — от топки до мебели. Постройките бяха сгушени сред дървета с огромни корони.
Въздухът беше влажен. Крис вървя към реката, докато фланелката не му плувна в пот. Повечето сгради, покрай които мина, бяха строени през петдесетте години и приличаха на мотели. Тук-там имаше по някоя хубава къща, строена преди Гражданската война.
След час Крис намери Черното леговище. Щом го зърна, разбра, че предупреждението е вярно. Нямаше кучета, нито деца, което беше лош знак. Освен това колибите бяха временни и по-импровизирани от обикновено. В другите биваци скитниците често строяха бараки от вехтории и откраднати материали и после ги оставяха на идващите след тях. В този бивак нямаше „постоянни жилища“. Всички бяха неприветливи коптори, направени от неприветливи хора. След като временните им обитатели се преместеха, копторите мигновено се разграбваха.
Крис съблече фланелката, която беше неподходяща с монограма си на кон и ездач, и я завърза на кръста си. Някога стегнатите му мускули бяха изтънели. Той все още имаше атлетично телосложение, но беше много отслабнал. Крис протегна ръка, взе малко кал от реката и натърка главата и лицето си. Така изглеждаше мръсен, сякаш не се беше къпал от няколко седмици. После събу хубавите си испански кожени мокасини и ги скри под мъха на едно дърво.
Бос и гологръд, Лъки Кънингам влезе в бивак „Черното леговище“. Никой не го закачи. Той се бе преобразил в един от тях. В този си вид Крис не беше интересен за никого като плячка за ограбване. Поглеждаха го веднъж и преставаха да му обръщат внимание.
Той започна да се мотае из бивака, като залиташе, сякаш беше дрогиран или пиян. Желанието му да пийне нещо нарастваше. Устата му се напълни със слюнка и стомахът го заболя. Някъде беше чел, че ако си на диета, трябва да стоиш далеч от кухнята, защото влезеш ли в помещение, където си свикнал да се храниш, започваш да изпитваш глад. Крис беше вечно пиян в тези биваци и сега го обзе замъгляваща съзнанието жажда за алкохол. Той усети, че решителността му отслабва, затова продължи да върви, спомняйки си Кениди и обещанието си да отмъсти за нея. Но ръката му беше в джоба, където имаше достатъчно пари, за да си купи бутилка от скитниците. Тези противоречиви мисли се въртяха в главата му, докато очите му оглеждаха временните обитатели на бивака.