Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
38. Шривпорт
От прозорците на белия Мерцедес Крис и Стейси видяха спрелия товарен влак с пшеница.
— Ето го — каза Крис.
— Мислиш ли, че Кинкейд още е в него?
— Това трябва да е влакът, на който се е качил. Поне според Джак Парния локомотив.
— Какво ще правим сега?
— Трябва да слезем. Той може да смени влака или да ни изчака да минем. И в двата случая трябва да проверим в разпределителната гара и в местния бивак за скитници. Оттук Кинкейд може да се отправи във всяка посока.
— Как ще слезем? — притеснено попита Стейси, защото влакът се движеше с повече от деветдесет километра в час.
— Влакът ще намали скоростта, когато мине покрай разпределителната гара в Шривпорт. Хайде!
Крис изключи двигателя на мерцедеса и отвори вратата.
Върнаха се по същия път и стигнаха до стълбата. Крис слезе пръв и помогна на Стейси. Застанаха на пода на товарния вагон, само на метър над релсите.
— Не говориш сериозно, нали? — попита Стейси и погледна чакълестия наклон, пробягващ отдолу.
Крис слезе по страничната стълбичка, хвана се за перилата и провеси десния си крак над релсите. Почти мигновено въздушното течение вдигна крака му и го удари в задника му.
— Какво правиш?
— Това е начин да разбера дали влакът се движи достатъчно бавно, за да скочим. Стар и изпитан метод — усмихна се Крис. — Още не можем да слезем. Влакът се движи твърде бързо.
Влакът наближи Шривпорт. Крис посочи една от старите дървени бараки, покрай които минаваха. На стената бе нарисуван някакъв знак.
— Виждаш ли това?
— Да — отговори Стейси.
— Такъв знак във формата на обърнато V на стена преди града означава, че ченгетата на гарата са гадни копелета, които ще те пребият преди да те арестуват. Това е предупреждение, оставено от скитници… Затова трябва да слезем преди да стигнем до товарната гара.
Неколцина скитници скочиха от влака и се претърколиха в прахоляка.
Крис отново провеси крак над чакъла, за да провери дали влакът е намалил достатъчно скоростта. Този път кракът му не се удари в задника.
— Добре. Да слизаме.
Той събра сили и скочи, после направи няколко несигурни крачки, падна и се претърколи през рамо. Без да се замисля, Стейси също скочи, падна на земята и се затъркаля като трън, понесен от вятъра.
Влакът намали още. Спирачките изсвистяха.
Крис вдигна Стейси и се усмихна.
— Току-що за пръв път скочи от влак, нали? Е, добре дошла при Рицарите на пътя. Ако още пиех, щяхме да полеем събитието.
— Господи, не е толкова лесно, колкото изглежда — усмихна се тя, въодушевена от преживяването.
Скитниците бяха изчезнали като по магия, досущ хлебарки в дъските на под. Стейси и Крис тръгнаха покрай релсите към близките дървени бараки. Крис посочи рисунките на стената на една от тях.
— Виждаш ли това? Стейси кимна.
— Скитниците ги рисуват, за да предупреждават събратята си какво ги очаква на разпределителната гара.
Той посочи триъгълник с две ръце от двете страни и обясни:
— Това означава, че ченгетата са въоръжени. После й показа друг символ — рисунка на котка.
— А това означава, че тук живее добра жена.
До котката имаше три триъгълника, всеки по-голям от предишния.
— А това? — попита Стейси.
— Това означава, че жената вярва на преувеличени истории и измислици. Лековерна е. Хайде да вървим.
Минаха покрай бараката с рисунката на котка, намериха вратата, отвориха я и прекосиха отрупания с ръждясали железни отпадъци двор. Крис потропа на задната врата на порутената къща, която отчаяно се нуждаеше от боядисване. След минута отвътре се показа възрастна жена с кърпа на главата.
— Я виж ти — усмихна се тя на Крис, после насочи замислен поглед към Стейси. — Мисля, че не съм ви виждала.
— Току-що скочихме от влака и се питаме дали ще бъдете така любезна да ни разкажете нещо повече за разпределителната гара тук.
— Стойте надалеч от Шривпорт, Тукашните пазачи са зли. Как те викат, синко?
— Аз съм Лъки, а тя е Стейси.
— Викат ми Пепеляшка — гордо каза старицата. — Заради саждите от влаковете.
— Приятно ми е да се запознаем — усмихна се Крис, после добави: — Искаме да знаем къде е бивакът и що за място представлява.