Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Той вече не е дете.
— Да.
— Той е мъж, но и нещо повече. Мисля, че е чудовище.
— Така е — съгласи се Викториана, и виденията ти потвърждават това.
— Не беше правилно да ме карате да правя онова нещо. То беше ужасен грях и само Светият отец може да ми прости.
— Не, ти не си съгрешила, дете мое.
Етиен я изгледа гневно.
— Всички сме грешници. Светът се гърчи в болка и се променя. Всяка нощ преживявам мъките на умиращите! Чувам как милиони животи угасват като звезди на зазоряване. Тяхното страдание е и мое. И ще има още. Много повече.
Етиен отмести поглед и млъкна. Нямаше да й позволят да се срещне с папата. Вече го знаеше със сигурност. Почувства как Господ се отдръпва, отказва се от нея. Само да можеше да Го види и да поиска прошка…
Лос Анджелис — Спортния комплекс. 25 декември 1999
Уинздор
Марион усещаше присъствието на тълпата отвъд входа като дишащо потно тяло на огромен звяр, причакващ групата участници и журналисти, който скоро щяха да влязат в гигантския стадион. Стоеше до Били, Питър и малкия видеоекип, който очакваше нарежданията й. Гостите и придружителите им бяха обкръжени от охраната на Спортния комплекс, цивилните агенти и униформените полицаи.
От тонколоните се разнесоха последните указания и хората започнаха да влизат. Марион не слушаше. Били вече й бе казал, че местата им са на първите редове пред въртящата се сцена.
Той изглеждаше много притеснен. Вероятно заради огромното множество. След като няколко пъти спомена колко много хора има, Марион го попита какво го безпокои.
— Не знам — смутено отговори той. — Просто имам някакво предчувствие, че ще се случи нещо лошо.
Тя кимна. Разбираше какво има предвид. Главоломната кариера на Питър, популярността му и вълнението, че води света към ново разбирателство, постепенно избледняваха и се превръщаха в нещо мрачно и неясно зловещо. Може би Марион беше твърде близо до събитията и не виждаше какво става всъщност. Били също, но той каза нещо в смисъл, че нещата ще се оправят, след като свърши изпитанието по време на Събора и настъпи новото хилядолетие. Изпитание, Уместно избрана дума.
Тарджено
Вече два часа тълпата се нижеше в огромния стадион. Наоколо уличното движение беше като обезумяло, имате многобройни задръствания и катастрофи. Хората, облечени в одеждите на различните си вероизповедания и професии, се стичаха в Спортния комплекс през всеки възможен вход. Зрелището беше внушително дори за онези които бяха заслепени от шествията във Ватикана. Разноцветната тълпа прииждаше и въздухът беше изпълнен с езиците на стотици нации.
Облечен като техник, Тарджено се движеше незабележим из тълпата. Фалшифицираната му значка на охранител и начинът, по който самоуверено минаваше през пропуските, му предоставяха неограничен достъп до всяко кътче на огромното пространство. Ала все още не беше напълно готов.
Поставил бе сканиращи устройства на разни стратегически места и ги беше усъвършенствал така, че да засичат тоналността на различните предаватели, но нямаше начин да покрие цялата площ — тя беше твърде голяма. Можеше да се надява само на малко късмет и да се довери на интуицията си, която бе запазила живота му в продължение на двайсет години в занаята.
Най-после церемонията по откриването започна — само с петнайсет минути закъснение. Това не беше хубаво, защото му оставаше по-малко време да прецени как точно да действа. Бевинс може и да приличаше на обикновен телохранител, но беше много компетентен. Тарджено бе узнал доста мръсотии за него и знаеше, че е опасен агент.
Застанал до платформата на една от сателитните чинии на Купър, Тарджено си сложи слънчевите очила, които всъщност представляваха силни бинокли. Виждаше ясно входа и всички гости, които влизаха и се отправяха към сцената. Говорителят изреждаше имената на знатните личности и тълпата ги приветстваше. Списъкът започна от кмета и поддържащите го политици и свърши с безкрайната броеница от религиозни капацитети и църковни демагози.
Само един дръвник не би се досетил в какъв ред ще обявят гостите — според международната им известност. Но Тарджено очакваше проблеми, когато процесията стигнеше до горния край на спектъра. Той лениво следеше реакцията на тълпата. Жалкият, едва кретащ епископ Туту бе посрещнат с учтиви аплодисменти, но Джерард Гудроп и неколцина от политическите му сподвижници бяха поздравени с оглушителни овации.
Едно прозрение на изобретателността спаси репутацията на някои от гостите чрез изкусна блестяща тактика — групова поява на най-видните личности. И когато истински ураган от викове и приветствия разтърси Спортния комплекс, беше невъзможно да се разбере дали публиката е изгубила ума си по Фримейсън Купър, Амал Сюлейман, Банди Мансаматман, отец Питър или самия папа.