Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
Това обикновено беше достатъчно, за да извади противника от строя. Ала чернокожият беше толкова огромен и як, че не се свлече на земята и дори не откъсна очи от Тарджено.
— Мамка ти… — задъхано каза пазачът.
Дори се усмихна през счупените си зъби и кървящи уста.
— Сега е мой ред.
Със скоростта на боксьор от тежка категория мъжът замахна с лявата ръка, която би простряла Тарджено, ако го беше уцелила. Тарджено се наведе и парира удара с перпендикулярно изопната ръка.
Нямаше време за схватки. Блъсна противника си и се приготви да му нанесе смъртоносен удар. Чернокожият вдигна дясната си ръка и тръгна към него.
Тарджено подскочи, завъртя се и го ритна по врата. Стъпалото му улучи мъжа право в гръкляна, строши хрущяла и скъса трахеята. Мъжът политна напред с изцъклени очи и вкопчи дебелите си пръсти в гърлото си. Огромната му гръд се надигаше и спадаше като ковашки мях. Неприятен начин да умреш. Но в края на краищата…
Тарджено прекрачи тялото на чернокожия и се качи до сателитната чиния. Нямаше време да проверява ултразвуковия чип. Отвинти платката в основата и видя потвърждението на опасенията си — вместо видеодекодер вътре имаше стъклена кутия с високочестотен усилвател за военен лазер. По време на дългата си кариера се беше справял с много такива устройства. Грабна ножиците и сряза жиците, които свързваха усилвателя с двигателния градиент за измерване на промените в температурата. Задействаше ли се, лазерът щеше или да се стопи, или да се взриви. И в двата случая нямаше да може да фокусира светлината си в смъртоносен лъч.
Тарджено се облегна на металния парапет и пое дълбоко въздух. Целият трепереше. Главата му се въртеше.
Но време за почивка нямаше. Изправи се, слезе по пътеката и превлече тялото на мъртвия чернокож колкото можа по-надалеч от платформата.
Сега беше време да слезе долу и да види по-отблизо какво става.
Бевинс
Защо, по дяволите, всичко ставаше толкова бавно?
Сцената се въртеше мъчително мудно — досущ въртележка в сънищата. Колкото повече се взираше в движението й, толкова по-голяма нервност и отчаяние го обземаха. Проклетото оръжие вече би трябвало да се задейства.
Бевинс погледна Каренца и видя, че мишената му е на прицел. Дори хвърли едно око на замаскирания лазер. Всичко беше наред. Проблемът не беше в него. Тогава какво ставаше?
Зачуди се дали няма някаква повреда в значката на Каренца. Дали Били Клемънс не е пипал вътре? Дали не я е подменил? Някой друг ли беше получил смъртоносната значка?
Въпросите обсипваха съзнанието му като градушка. Искаше му се да си беше намерил съучастници. В случая Фред Бевинс действаше абсолютно сам. Без ничия помощ.
Е, и все пак щеше да направи необходимото. А после, с парите, които щеше да му даде Купър, щеше да се оттегли от занаята до края на живота си, без да му пука за разни набожни лицемери…
С крайчеца на окото си забеляза някакво движение и видя, че Били е скочил от мястото си. Какво, по дяволите…
Клемънс
Ако продължеше да слуша пламенното слово на Питър, рискуваше да бъде погълнат от силата на думите и хипнотичния ритъм на интонацията му. Съзнанието му се опитваше да запази бдителността си. Чувството, че ще се случи нещо лошо, не го оставяше на мира. Погледна Марион. Кестенявите й коси блестяха на слънцето. Зелените й очи бяха толкова ярки, сякаш бяха наелектризирани, а бялата й кожа блестеше. Не си беше правил труда да си представя как изглеждат светици като Майка Тереза и Девата, но в този миг видя, че Марион е заредена с особен вид енергия. Може би не Питър, а тя беше в опасност?
Объркан, Били се вгледа в тълпата. Видя Бевинс, който толкова бе настоявал да сложи значката на Питър. Фреди изпъкваше сред зрителите, сякаш излъчваше неонова светлина. Изражението му беше неимоверно странно. Непрекъснато поглеждаше часовника си, а сетне се обръщаше към нещо по периферията на стадиона.
После лицето на Бевинс изведнъж се промени. Сякаш беше взел някакво решение. Направи крачка напред и бръкна в якето си, където се видя кобур. Били трябваше да направи нещо…
Внезапно чу собствения си глас, който раздра тишината. Скочи и усети, че всички погледи са приковани в него.
— Питър! Бягай!
Виковете му прозвучаха сякаш някъде отдалеч и мълчанието ги погълна.
Били започна да си проправя път към сцената, към човека, комуто толкова дълго бе служил вярно. Движеше се все едно насън.
Бевинс реагира светкавично. Тръгна напред и извади пистолета, но още го криеше под якето. На лицето му се написаха гняв и отчаяние. Стрелкаше с очи ту Питър, ту Били. Затича се, като блъскаше с рамене смутените зрители.