Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
В Спортния комплекс вече се бяха състояли рокконцерти, баскетболни и футболни мачове и Игри на Добрата воля, но Международният църковен събор беше първото религиозно събитие, което щеше да се проведе там. Радио и телевизионни екипи от сто и четирийсет страни бяха разположили камерите и техниката си. Сателитните чинии никнеха покрай стадиона като гъби след напоителен дъжд. Милиарди хора щяха да станат свидетели на Събора. Техническите лица сновяха насам-натам като работни пчелички, подготвящи кошера за посрещането на царицата-майка. Ако беше видял агента си в този момент, Франческо едва ли би го познал. На мястото на късата коса имаше дълги руси кичури, а елегантните мустаци бяха пожертвани заради маскировката. Облечен в белите работни дрехи на техник от екипа на Църквата на Светата Дарохранителница, той се мотаеше на горните нива на Спортния комплекс и се преструваше, че е от армията работливи мравки, които извършваха последните приготовления за голямото предаване. Имаше десетки екипи от цял свят и се говореха най-различни езици. Навред цареше бъркотия и Тарджено беше свободен да ходи, където иска. По-късно охранителните фирми щяха да въдворят ред и да се приготвят за събитието. Но в момента бездействаха. Тарджено застана в сянката на прожекторите, които се извисяваха като гигантски криви рогове. В суперструктурата се преплитаха многобройни пътеки и стълби и всичко бе замаскирано или скрито с архитектурни трикове. Спортният комплекс предлагаше множество места за скривалище на един убиец. Тарджено възнамеряваше да избере няколко удобни позиции, за да покрие всеки възможен ъгъл. Закрачи бързо сред техниците. Носеше тефтер и радиостанция и се преструваше, че говори по нея. За страничните наблюдатели Тарджено беше само един служител, стараещ се да изпълни възложената му задача.
Отгоре се виждаше ясно централната сцена. Разположена точно в средата на стадиона, издигната на сложна апаратура от електрически мотори, огромната овална платформа беше направена така, че да се завърта на всеки час. Използвана често за концерти и други представления, въртящата се сцена се харесваше много на зрите лите. Където и да седяха, те можеха да виждат всичко.
Движението по посока на часовниковата стрелка предлагаше и на всеки потенциален убиец вечно променяща се панорама от мишени. Пък и въртенето беше достатъчно бавно и човек можеше лесно да се прицели. Тарджено поклати глава, докато наблюдаваше работата на един от телевизионните екипи, който прикрепяше сателитна чиния на малка платформа. Около сцената имаше стотици, хиляди такива платформи — доказателство за предвидливостта на архитекта, който бе предположил, че събитията в Спортния комплекс ще се предават по целия свят. Правилно бе изключил вероятността платформите и сателитните чинии да бъдат удобни скривалища — те бяха твърде открити и уязвими за сканиращите устройства с инфрачервени лъчи, които реагираха на телесната топлина.
Не, трябваше да намери място, което да е достъпно и същевременно прикрито.
За всеки снайперист разстоянието до сцената не представляваше препятствие. От всяка точка в близост до платформите със сателитните чинии Тарджено можеше да уцели муха на носа на папата. А не беше кой знае какъв стрелец. Мнозина други стреляха по-добре от него. Ала това не беше единственото изискване за един убиец. Много важно беше умението да избереш подходящия момент, когато никой не гледа, когато жертвата е най-уязвима и когато имаш най-големи шансове да избягаш.
Тарджено не забравяше това крехко равновесие. Колкото по-близо се намираше до въртящата се сцена, толкова по-голяма беше вероятността за успех. Трябваше много да внимава, бавно да си проправи път през лабиринта от седалки и да провери всичко.
Това означаваше също, че трябва да помисли и за други методи — по всяка вероятност бомба. Охраната на стадиона едва ли щеше да търси устройство с часовников механизъм. Това би й отнело цели седмици. Невъзможно. Безсмислено. Но благодарение на развитието на микроелектрониката Тарджено имаше надеждна възможност да улавя в атмосферата характерните електрохимични признаци за наличието на преносими бомби. Другите устройства като лазер или микровълнови уреди се откриваха по-трудно, но имаше начин да се справи и с тях. Никой нямаше по-богата торба с номера от Тарджено. Ако в Спортния комплекс имаше нещо такова, той непременно щеше да разбере. Погледна часовника си и запомни часа — шест сутринта. Съборът щеше да започне по обед. Още шест часа. В редица други случаи бе разполагал с много по-малко време.