Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Аз съм лейтенант Дилк, хирург, докторе.
— Добре дошли. Боя се, че работата ми обикновено се ограничава с коне и кучета — веднага отговори ветеринарният лекар — Единият е с пробит гръден кош, а другите са с рани в корема. Един умря — направих всичко, което беше по силите ми, но… — Нямаше какво да каже. — Шибани убийци!
Звукът на дизеловата сирена извести пристигането на влекача. Лейтенант Дилк дори и не погледна, когато капитанът и екипажът хвърлиха буксирното въже. Двамата лекари инжектираха морфин и се заеха с ранените.
Хеликоптерът вече летеше на югозапад за изпълнение на втората за деня мисия, чиято цел беше по-неприятна. Друг един хеликоптер, натоварен с въоръжени морски пехотинци, излиташе от Госпорт, докато първият търсеше с радара си десетметровата гумена лодка тип „Зодиак“. За рекордно време от Министерството на вътрешните работи дойдоха заповедите и за първи път те бяха тези, за които хората бяха обучени и екипирани: „Откриване и унищожаване“.
— Радарът не върши никаква работа — каза по разговорната уредба вторият пилот.
Първият пилот кимна в знак на съгласие. При спокойно време щяха да имат добри шансове да намерят гумената лодка, но сигналите, отразени от развълнуваното море и хвърчащите капки вода, правеха невъзможно засичането с радара.
— Не може да са отишли толкова далеч, пък и видимостта оттук не е чак толкова лоша. Ще започнем да кръжим но компас и ако трябва, ще разчитаме само на очите си.
— Откъде започваме?
— От Нийдълс, след това навътре към залива Крайстчърч, а после, ако е необходимо, ще се насочим на запад. Ще напипаме копелетата, преди да са слезли на земята, и ще накараме морските пехотинци да ги посрещнат на брега. Чу заповедта.
— Разбира се. — Вторият пилот включи тактическия дисплей за навигация, за да зададе последователността при търсенето. Деветдесет минути по-късно стана ясно, че не търсят, където трябва. Изненадани и объркани, екипажите на хеликоптерите се върнаха в Госпорт с празни ръце. Пилотите отидоха в помещението си и намериха двама много високопоставени полицейски офицери.
— Е?
— Търсихме от Нийдълс до залива Пул — не сме пропуснали нищо. — Пилотът проследи полета си по картата. — Такава лодка при подобни условия и с отличен екипаж може да развие до двадесет възла. Трябваше да ги забележим. — Пилотът сръбна от чая си. — Не е възможно да сме ги изпуснали! Хеликоптерите бяха два.
— Ами ако са се отправили към морето, ако са тръгнали на юг?
— Но къде? Дори и да имат достатъчно гориво, за да прекосят Ламанша, в което се съмнявам, то само един луд би се опитал да направи това. Там вълните сигурно са високи шест метра, а и бурята сега започва. Това е равносилно на самоубийство — заключи пилотът.
— Е, знаем, че не са луди. Твърде умни са, за да направят това. Не е ли възможно да са минали покрай вас, да са слезли на брега, преди вие да ги видите?
— Абсолютно невъзможно. — Пилотът беше категоричен.
— Тогава къде са те, по дяволите?
— Съжалявам, сър, но нямам представа. Може да са се удавили.
— Вярвате ли си? — попита полицаят.
— Не, сър.
Подполковник Джеймс Оуенс се обърна. Погледна през прозореца. Пилотът беше прав. Бурята се засилваше. Телефонът иззвъня.
— За вас, сър — подаде слушалката един старшина.
— Оуенс. Да? — Тъжното му лице изведнъж почервеня от ярост, но после пак помръкна. — Благодаря. Дръжте ни в течение. Обадиха се от болницата. Още един от ранените е починал. Сержант Хайланд се намира в хирургическото отделение. Улучен е в гръбнака от куршум. Дотук общият брой на убитите е девет. Господа, можете ли да предложите нещо? Как ми се иска сега тук да има врачка.
— Вероятно са отишли на юг от Нийдълс, след това са завили на изток и са слезли на остров Уайт.
Оуенс поклати глава:
— Там имаме хора. Не са видели никого.
— В такъв случай може да са се качили на някой кораб. През Ламанша днес преминават толкова кораби, колкото обикновено.
— Има ли начин това да се провери?
Пилотът поклати глава.
— Не. В пролива при Дувър има радар за управление на движението на корабите, по не и тук. Пък и не можем да се качваме на всеки кораб, нали?
— Много добре, господа. Благодаря ви за усилията, най-вече за това, че закарахте своя хирург толкова бързо. Казаха ми, че благодарение на вас са спасени няколко души.