Първият гроб отдясно
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Първият гроб отдясно». Краткое содержание книги:
— Правил го е. Казаха, че водят разследване. Междувременно още деца продължават да изчезват. Виждала ли си постерите?
Бях ги виждала.
— Казали му, че не им дава достатъчно солидни доказателства за участието на Прайс в отвличанията.
— И ти прекара две години в неговия склад?
Той се задави и отпи от млякото.
— Трябва да разбереш, че отец Федерико е човек, който приема отговорностите си сериозно. Когато полицията не можа да помогне, той пое нещата в свои ръце. Започна наблюдения, организира екип за издирване и спасение и един вид нелегален канал.
Преглътнах смайването си и зачаках Теди да продължи.
След като сложи в устата си последния залък, той добави:
— При нас работят всякакви хора. Моят район е Панама.
— Панама ли? — попитах учудено. Нещата бяха далеч по-сериозни, отколкото мислех. Отколкото изобщо някой предполагаше.
— Да, събрахме транспортни документи, фактури и дори адреси на купувачи. Навсякъде са, дявол ги взел. Но тъй като Прайс беше по петите ми, отец Федерико настоя да се укрия.
— Значи Карлос Ривера е работел за отец Федерико?
— Не от самото начало. Той беше съгледвач, пратен подир Джеймс. Но убийството му очевидно потресло Карлос. Той отишъл при отец Федерико и сключили сделка. Отец Федерико може да бъде много убедителен, когато реши. Какво стана с кафето?
Не можех да спра да се чудя защо Карлос не е отишъл направо в полицията. От друга страна може да се е опасявал, че за всичко ще обвинят него. Някои хора смятат, че полицаите са по-лоши от престъпниците. Че да отидеш при тях е като да организираш самоубийството си.
— Значи пътуваше до Панама?
— Да, спасих седем деца, в случай че се чудиш — заяви гордо. — Или поне помогнах за спасяването им.
— И не си знаел какво се е случило с вуйчо ти?
— Знаех. Отец Федерико ме информираше, но все се надявахме, че ще свалят обвиненията от вуйчо Марк, след като нищо не беше направил. Не можех да си представя, че наистина ще го осъдят. Още не мога да го повярвам. Как кръвта на Джеймс се е озовала по обувките на вуйчо ми?
— Това вече го установих — казах. — Онази нощ е валяло. Вуйчо ти е изнесъл боклука и е стъпил в локва кръв, без да забележи Джеймс, който вече се е бил добрал до бараката. Някой друг обаче го е видял да се прехвърля през оградата и се е обадил в полицията.
— Ясно — кимна той и отпи голяма глътка черно кафе.
— Достатъчно голям ли си да пиеш черно кафе?
Той се усмихна. В този момент изглеждаше достатъчно голям да пие какъвто цвят кафе си поиска. Беше видял прекалено много. В сърцето му се таяха болка и страх. За последните две години вероятно беше пораснал с десет.
— Защо се върна? — попитах.
— Трябваше. Не можех да оставя вуйчо си в затвора за нещо, което не е извършил.
— Дори ако това значи да рискуваш живота си? — попитах, изпълнена с възхищение към него.
Той повдигна рамене и каза:
— Това правя вече две години. Уморих се да бягам. Щом Прайс толкова ме иска, ще ме получи.
Сърцето ми се стегна. Нямаше да допусна това да се случи.
— Трябва да се обадим в полицията.
— Знам. Отчасти затова съм тук. Отец Федерико изчезна и искаме да те наемем за откриването му.
Глава 17
„Не безпокойте. Безпокойството е вече налице.“