Далечно ехо

Той отвори градинската порта и забеляза, че градинката е все така спретната, като че ли Арчи Дъф беше още сред живите. Може пък Брайън да бе опровергал първоначалните мрачни изгледи и да се бе превърнал в копие на баща си. Лоусън позвъни и зачака.

Човекът, който му отвори, беше в извънредно добра форма за възрастта си. Въпреки че Брайън Дъф отдавна беше прехвърлил четиридесетте, изглеждаше поне десет години по-млад. Имаше здравия тен на човек, който обича да прекарва много време на открито, късата му коса почти не бе оредяла, а тясната тениска разкриваше мускулест гръден кош и стегнат корем, почти без тлъстини. Застанал пред него, Лоусън внезапно се почувства като старец. Брайън го изгледа от горе до долу и си позволи в гласа му да се прокрадне известно презрение.

— О, това сте вие — каза той.

— Укриването на доказателства може да бъде счетено за възпрепятстване на работата на полицията, а това е престъпление — заяви Лоусън. Нямаше намерение да се примирява с наглото поведение на Брайън Дъф.

— Не разбирам за какво говорите. Но мога да ви кажа, че не съм се провинил в нищо пред закона през изминалите двайсет години. Нямате никакво право да се появявате тук и да сипете обвинения.

— Говоря за неща, случили се преди повече от двайсет години, Брайън. Става дума за убийството на сестра ти.

Брайън Дъф не трепна.

— Научих, че имате намерение да се оттеглите в ореол от слава, и сте събрали хора да поправят някогашните ви провали.

— Надали може да се говори за мои провали — по онова време бях обикновен патрулен полицай. Мога ли да вляза, или ще си говорим тук, за да ни гледат съседите ви?

Дъф сви рамене.

— Нямам какво да крия. Не виждам защо да не влезете.

Отвътре къщата беше преобразена изцяло. Дневната не беше претрупана, бе издържана цялата в пастелни тонове и явно обзаведена от човек с вкус.

— Не познавам жена ви — отбеляза Лоусън, следвайки Дъф, който го въведе в модерно обзаведена кухня, допълнително разширена от достроената зимна градина.

— Няма и да имате възможност да се запознаете. Очаквам я да си дойде след повече от час. — Дъф отвори хладилника и извади една бира. Отвори я и се облегна на печката. — Е, за какво укриване на доказателства ставаше дума?

Видимо цялото му внимание беше съсредоточено в бирата, но Лоусън знаеше, че Дъф е нащрек като котка в чужда градина.

— Никой от вас не спомена, че Роузи е имала син — каза Лоусън.

Резките му думи не предизвикаха никаква видима реакция.

— Вероятно защото то не би могло да има нищо общо с убийството — каза Дъф и размърда неспокойно рамене.

— Не мислите ли, че е било редно ние да преценим това?