Далечно ехо

— Ами ако той е бил заминал и после се е върнал? Четох статиите във вестниците от времето на убийството — там се споменава, че тя е излизала с някакъв човек, чиято самоличност така и не е била установена. Може пък баща ми да се е бил върнал, и тя да е криела от родителите си, че отново се вижда с човека, от когото е забременяла навремето — каза Макфадън настоятелно.

— Разбира се, това е една възможна теория. Но след като никой не е знаел кой е баща на детето й, тя също няма да ни доведе до никъде.

— Но навремето полицията не е знаела, че Роузи е имала дете. Сигурен съм, че никому не е минало през ума да разпитва имала ли е приятел четири години преди смъртта си. А може пък братята й да знаят кой е баща ми.

Лоусън въздъхна.

— Не искам да събуждам у вас фалшиви надежди, Макфадън. Като начало, Колин и Брайън Дъф нямаха по-голямо желание от това да се доберат до убиеца — той започна да изброява на пръсти. — Ако бащата на детето на Роузи е бил все още в града или ако се е бил появил отново, те щяха незабавно да дойдат при нас и да настояват да го арестуваме. Ако бяхме отказали по някакви причини, те със сигурност щяха да го пребият, ако не и нещо повече.

Макфадън сви устни така, че те заприличаха на тънка черта.

— Искате да кажете, че нямате намерение да проследите тази възможност?

— Ако ми разрешите, бих взел тази папка със себе си, за да копирам документите и да предам копията на следователя, комуто е възложено повторното проучване на убийството на майка ви. Не виждам причини да не приложим тези нови данни към документацията по случая — може все пак да се окажат от полза.

За миг в очите на Макфадън проблесна искрица на тържество, сякаш бе постигнал желаната победа.

— Значи приемате за истина това, което ви казах? Че Роузи е моя майка?

— По всичко личи, че говорите истината. Разбира се, ще се наложи и ние да направим своите проучвания.

— Вероятно ще искате да ми направите кръвна проба?

Лоусън се намръщи.

— Кръвна проба ли?

Макфадън скочи на крака във внезапен пристъп на активност.

— Почакайте малко — каза той и излезе от стаята. Когато се върна, държеше в ръце дебела книга с меки корици, която веднага се отвори на една определена страница.

— Прочел съм всичко, написано за убийството на майка ми — каза той и подаде книгата на Лоусън.

Той хвърли поглед на корицата.

Престъпление без наказание — най-прочутите неразкрити убийства през двайсети век. На случая „Роузи Дъф“ бяха отделени пет страници. Лоусън прехвърли набързо текста. Беше впечатлен — авторите не бяха объркали почти нищо. Прочетеното върна съвсем ясно в съзнанието му спомена за мига, когато се изправи пред тялото на Роузи в снега.