Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
Ето още нещо, което никога вече нямаше да се повтори.
— Алекс?
Гласът на жена му го изтръгна от мъчителния унес. Беше така потънал в мислите си, че не разбра кога бе пристигнала, не чу шума от колата й, нито пък стъпките й. Извърна се, долавяйки лекия полъх на парфюма й.
— Защо седиш сам в тъмното? И защо изобщо си се прибрал толкова рано?
В тона й нямаше упрек, само загриженост.
Алекс само поклати глава. Не искаше да й казва.
— Нещо не е наред — настоя Лин, прекоси бързо стаята и седна на стола до него. Постави ръка върху неговата и попита:
— Алекс, какво се е случило?
Когато долови тревогата в гласа й, обезболяващото действие на шока се изпари за секунди. Проряза го болка, толкова остра, че за миг дъхът му спря. Срещна уплашените очи на Лин и трепна. Протегна безмълвно ръка и я постави внимателно върху издутия й корем.
Лин постави ръка върху неговата.
— Алекс… кажи ми какво е станало.
Когато най-сетне проговори, той не можа да познае собствения си глас — далечно, измъчено подобие на звука, към който бе привикнал.
— Зиги — успя да произнесе той най-сетне. — Зиги е мъртъв.
Лин зяпна и се смръщи невярващо.
— Зиги?
Алекс се покашля, за да прочисти гърлото си.
— Истина е — каза той. — Запалила се къщата. През нощта.
Лин потръпна.
— Не, не е възможно да е Зиги. Трябва да има някаква грешка.
— Няма грешка, Лин. Пол се обади да ми съобщи.
— Но как е възможно? Нали двамата със Зиги спяха в едно легло? Как може Зиги да е мъртъв, а Пол да е жив и здрав?
Лин повиши глас, думите, изразяващи съмнението й, отекнаха в зимната градина.
— Пол не е бил у дома. Бил поканен да чете лекция в Станфорд — Алекс притвори очи при мисълта за това, което се беше случило. — Върнал се със самолета на другата сутрин. Прибрал се направо от летището — и намерил пожарникарите и полицаите, които ровели из останките на къщата.
По миглите на Лин заблестяха сълзи.
— Трябва да е било… О, божичко, не мога да повярвам.
Алекс скръсти ръце пред гърдите си.
— Човек никога не се замисля за преходността на хората, които обича. Днес ги има, а утре ги няма.
— Имат ли някаква представа какво се е случило?
— Казали на Пол, че е прекалено рано за хипотези. Но според него са го подложили на доста сериозен разпит. Предполага, че отсъствието му в нощта на пожара им се е сторило подозрително.
— Господи, горкият Пол — Лин закърши пръсти в скута си. — Достатъчно страшно е това, че е загубил Зиги. А сега и полицията го тормози с подозренията си… горкият.
— Помоли ме да съобщя на Уиърд и Мондо — Алекс поклати глава. — Още не съм го направил.
— Аз ще се обадя на Мондо — каза Лин. — Но малко по-късно. И без това няма опасност да го научи от някой друг.
— Не, редно е да се обадя аз. Обещах на Пол…
— Той ми е брат, познавам го най-добре и знам как да му го съобщя. Но ще ти се наложи да се заемеш с Уиърд. Струва ми се, че точно сега няма да понеса уверенията му, че Исус ме обича.
— Знам, но все пак трябва да го уведомим — Алекс се усмихна с горчивина. — Вероятно ще настоява да чете проповед на погребението.
Лин го изгледа ужасено.
— О, не! Не можеш да допуснеш такова нещо!
— Знам — Алекс се приведе напред, взе чашата си и допи последните капки бренди. — А ти знаеш ли коя дата сме днес?
Лин се закова на място.
— Боже мили!