Шадоус Фол [bg]
- Автор: Грин Саймон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191522026
- Переводчик: Лидия Цекова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Шадоус Фол [bg]». Краткое содержание книги:
Комиксови и анимационни герои, които никога не са били на върха на славата, се смесват с рокендрол звезди, напуснали ни твърде млади. Нощем из парка бродят свирепи динозаври, а ходът на града се направлява от безмълвни човекоподобни роботи и надареното със зловеща сила плашило на име Джак Феч… Ала всичко си е в реда на нещата — това все пак е Шадоус Фол, където някой да се върне от мъртвите се приема просто за досадна подробност.
Разбира се, с такива обитатели градът далеч не страда от липса на проблеми, към които се прибавя и появата на мистериозен сериен убиец. Кметът Рия Фрейзиър, възкръсналият Ленард Аш, шерифът Ричард Ериксон, рокаджията и елфически бард Шон Морисън и Джеймс Харт, чието завръщане в града е отключило древно пророчество, трябва да спрат психопата, както и да се справят с безпрецедентното нахлуване на опустошителна армия от озверели фанатици…
Шадоус Фол е предопределен да бъде бойното поле между разума, вярата и човешкото въображение.
— Моля за вашето внимание, ваша чест — чу се висок, силен глас и съдията погледна с надежда надолу към прокурора.
Понастоящем постът се заемаше от един щраус с пенсне и донейде високомерно изражение. Той бе централен герой в поредица от политически анимационни филмчета по своето време и оттогава нататък необратимо губеше популярност. Всеки път говореше силно и уверено по всякакви въпроси, независимо дали знаеше нещо по тях или не, но авторитетът му неизменно биваше подронван от кофата с пясък, която разнасяше със себе си, ей така за всеки случай, ако му се наложи набързо да си зарови глава в нея. Той се огледа гневно из претъпканата зала, намуси се шумно в знак, че има по-хубави неща, с които да ангажира времето си, вместо да стърчи тук и да изчаква „определени индивиди“ да запазят тишина. Публиката, която разпознаваше добре сумтенето, се успокои доволно и си раздадоха един на друг парчета гнили плодове, готови за първия свидетел, който нямаше да им се хареса. Щраусът зае горда, изпълнена с достойнство поза и се изкашля. Като се има предвид дължината на шията му, процесът бе продължителен и страховит, а и той се възползва докрай, като през цялото време гледаше зрителите презрително. На тях това много им хареса. Такова бе предназначението на всеки съд.
— Милорд, уважаеми членове на това жури, събрали сме се днес тук по много сериозен повод. Един от нас е прострелян, ранен от външен човек. Трябва да разберем защо, как и къде.
— В стомаха! — извика силно Сий Гоут. — Излезе отзад, а след това вече загубих представа.
— Тишина в съда! — извика кондорът и удари с все сила с чукчето по масата. — Ред и тишина!
— Хаос! — изкрещя една агресивна лама в стил пънк от задните редове, само за да е напук. — Анархия! Бунт! Не гласувайте, това само ги насърчава!
И тогава започна да плюе предизвикателно във всички посоки, докато разсилният не я укроти с як удар отстрани по главата, нанесен с огромен дървен чук за крикет. Трио млади патици в моряшки костюми се възползваха от зашеметеното състояние на ламата и претършуваха джобовете ѝ за нещо интересно или за пушене.
— Милорд — каза щраусът, — настоявам за тишина. Въпросът е много сериозен и трябва да бъде разгледан в дълбочина.
— Глупости! — възмути се един изнервен еднорог. — Това, което е от значение е, че сме атакувани. Ловното братство накрая ни откри. Казвам, че трябва да изчезнем в най-дълбоките дупки, които открием, да ги затворим и да останем там, докато някой слезе да ни каже, че всичко е приключило. Тръгвайте към дълбините и се спускайте бързо, момчета. Аз ще ви водя.
— Оставате по местата си — сряза го кондорът и удряше като обезумял с чукчето. — Никой няма да ходи никъде, докато не обсъдим докрай и журито не вземе решение.
— Какво, тази паплач? — обади се Сий Гоут, гледайки недоумяващо дузината подбрани на скамейката на журито. — Не бих се доверил на тази пасмина за нищо на света. Виждал съм по-интелигентни представители да лежат проснати по гръб във витрината на месарниците. Единствената причина, поради която са тук, е защото глезените им са оковани с вериги за тези пейки. Да бъдем честни, наистина ли избрахме тези образи или просто теглихме жребий и те изгубиха?
— Всичко бе извършено както трябва, съгласно традицията отвърна щраусът и сбърчи клюн презрително.
Ефектът му хареса и той повтори, макар че клюновете по принцип не се сбръчкват особено добре.
— Всички членове на журито отговарят на изискванията.
— Да бе — каза Сий Гоут. — Още са топли и дишат.
— Сдържай се! — скастри го щраусът.
— Какво, пред тях ли? — възпротиви се Сий Гоут. — Не съм и подходящо настроение. Но дори и да бях, не бих желал да ви гледам, докато се сдържам. Определено не сте мой тип.
— Ще бъдете призован да свидетелствате скоро — каза щраусът. — Моля да не забравяте къде се намирате.
— Моля да продължите нататък — отвърна Сий Гоут. — Или ще ви завържа шията на възел.
Щраусът реши да се престори, че не го е чул и се обърна към журито, повечето членове на което вече бяха загубили интерес към процедурата и се опитваха да подкупят някои от зрителите да заемат местата им. Един от тях се опитваше да предизвика интерес в игра на шанс. Друг твърдеше, че има колода с порнографски карти, но тъй като всички снимки бяха на патици, трудно бе да му се вярва. Разсилният конфискува картите и ги изяде за по-сигурно. Щраусът се изкашля отново, а съдебните заседатели го изгледаха свирепо и бунтарски.