Четирите цвята на магията

Стотици лица я посрещнаха от отсрещната стена, чиято повърхност беше покрита с окачени по нея маски. От съвсем прости до много сложни, от прекрасни до гротескни, лицата присвиваха очи, зъбеха се и я приветстваха поред. Лайла се приближи до тях и посегна да свали една. Черна, с два рога, завити спираловидно от слепоочията.

— А те сфера, кес или?

Лайла подскочи. До нея бе застанала продавачката — дребна, пълничка, с увити като змии около главата половин дузина плитки, и маска, кацнала върху тях като игла за коса.

— Съжалявам — извини се Лайла кротко, — не говоря арнески.

Жената само се усмихна и сплете пръсти пред обемистия си корем.

— Да, но английският ви е превъзходен.

Девойката въздъхна с облекчение.

— Както и вашият.

Жената се изчерви. Очевидно владеенето на езика бе основание за гордост.

— Аз обслужвам бала — обясни тя. — Съвсем редно е… — и посочи маската в ръцете на Лайла. — Не я ли намирате за малко зловеща?

Крадлата погледна маската в очите.

— Не. Според мен е идеална.

Обърна я и видя поредица числа, навярно обозначаваха цената. Едва ли в шилинги и паунди, но независимо от валутата Лайла беше сигурна, че не може да си я позволи. С нежелание я постави на мястото ѝ.

— Защо я връщате, щом е идеална? — подпита жената.

Лайла въздъхна. Би откраднала маската, ако продавачката не стоеше до нея.

— Нямам никакви пари — призна, пъхнала ръка в джоба си. Напипа сребърния часовник и преглътна. — Но имам ето това… — извади го и го подаде, с надежда жената да не забележи кръвта (беше се постарала да избърше повечето).