Четирите цвята на магията

Млъкна. Жената с черните очи беше изчезнала.

— Зашеметила те е, а?

— Не беше това. Кълна се, очите ѝ… те бяха черни.

Джен вдигна вежда и отпи от чашата.

— Май все пак попрекали с празнуването — заключи той и тупна приятеля си по рамото. Зад гърба му Париш видя момичето в момчешки дрехи да изчезва в някаква шатра, преди партньорът му да се намръщи и да допълни:

— И май не си единствен.

Париш проследи погледа му и видя как мъж, застанал гърбом към тях, прегръща жена насред пазара. Ръцете му шареха прекалено своеволно, дори за празничен ден, а жената изглежда не се наслаждаваше особено. Вдигна длани към гърдите на мъжа, сякаш да го отблъсне, но той само я целуна още по-страстно. Джен и Париш тръгнаха от мястото си към двойката. И изведнъж жената спря да се бори. Отпусна ръце покрай хълбоците си и главата ѝ клюмна, а когато след малко мъжът я пусна, се олюля и рухна на един стол. Междувременно мъжът просто се извърна и се отдалечи — или по-скоро се запрепъва сред тълпата.

Париш и Джен го последваха, скъсявайки разстоянието помежду им постепенно и равномерно, за да не предизвикат тревога. Мъжът се появяваше и изчезваше сред тълпата и накрая мина напряко между шатрите към речния бряг. Стражите ускориха крачка и стигнаха до процепа, непосредствено след като мъжът изчезна в него.

— Хей — извика му Джен и пое нещата в свои ръце. Винаги го правеше. — Спри!

Мъжът, насочил се към Айл, забави крачка и спря.

— Обърни се — заповяда гвардеецът, когато почти го беше настигнал, и се хвана за меча.

Непознатият се извърна. Париш се ококори при вида на лицето му. Там, където следваше да са очите, се намираха две езера, блеснали и черни като речни камъчета нощем, а кожата около тях бе прошарена с черни капиляри. Мъжът се ухили широко и от него като пепел се посипаха люспици.

— Асан нарана — рече той на език, който не беше арнески. Протегна ръка и Париш се дръпна, виждайки, че дланта му е съвсем черна, а пръстите му завършват с овъглени крайчета на кости.

— Какво, в името на краля… — понечи да изръмжи Джен, но нямаше възможност да завърши мисълта си, защото ухиленият мъж бръкна с овъглената си ръка през бронята право в гръдния кош на гвардееца.

— Тъмно сърце — констатира, този път на кралски.

Париш се вцепени от шок и ужас, а мъжът — или по-скоро тварта — издърпа ръката си. Кръв покриваше останките от пръстите му. Джен рухна на земята, а шокът на партньора му се трансформира в движение. Той се втурна напред, измъкна късия си кралски меч и заби острието в корема на черноокото чудовище.

За миг съществото му се стори развеселено. След това мечът на Париш засия, заклинанията по омагьосаното острие се задействаха и отрязаха мъжа от магията му. Очите му се ококориха, чернотата изчезна от тях и от вените му, и той заприлича отново на обикновен човек (макар и умиращ). Пое си хъхрещ дъх и се вкопчи в бронята на Париш — от вътрешната страна на ръката му беше жигосано X, знака на главорезите — а после се разпадна на пепел около острието на меча.