Върховното кралство [Наследникът]

— Всички вече пихме повече от разумното — отбеляза Енград.

— Но според ханджията това не се случва за пръв път — уточни Кай.

Както всички ониксови гвардейци, той изпитваше най-голямо уважение към Вард. Някогашен кралски ковач, Вард беше един от най-верните и близки бойни другари на Върховния крал, преди да стане първият, когото Лорн Аскариан наема в своята Черна гвардия. За Кай Вард беше легенда. Той въплъщаваше това, за което — присъединявайки се към ониксовите гвардейци — Кай се беше отказал от титлата, ранга и богатството си. Но се боеше, че вижда как тази легенда го разочарова.

— Защо търси забрава във виното? — запита се той на глас.

Нито един от другарите му не отговори. Ройс нямаше двайсет години, когато му се наложи да изостави всичко вследствие на дуел. Енград беше рицар без земя и добре познаваше мизерията. И двамата знаеха какво може да накара един мъж да пие. И двамата бяха преживели дълги, самотни вечери, когато тъгата и умората са като ситен дъжд, който те смразява до костите, чак до душата.

— Мисля, че е време да се прибираме — каза Ройс.

Другите двама се съгласиха и станаха, след като оставиха няколко монети на масата.

— Чух да казват, че Вард иска да напусне гвардията — каза Енград.

— Тогава защо не го прави? — попита Ройс.

Кай наблюдаваше Вард в другия край на кръчмата.

— Защото битката не се напуска насред най-яростния бой — каза той. — Тръгвайте. Ще ви настигна.

Без да чака, той мина между масите — повечето празни по това време на вечерта — и стигна до масата на Вард. Той пиеше направо от гарафата, погледът му беше прикован някъде и празен.

— Вард? — рече Кай.

Вард бавно повдигна очи към него.

— Да?

— Аз съм с Ройс и Енград. Понеже стана късно, ние се връщаме в Черната кула.

— Разбрано.

— Искате ли да дойдете с нас, вместо да вървите сам след малко?

— Не, благодаря.

— Смятате ли да спите тук?

— Може би.

Кай се почувства неудобно и не знаеше какво повече да каже.

От своя страна, Вард разбра какво се опитваше да направи младият мъж и като видя притеснението му, въздъхна и каза:

— Добре съм, Кай. Не се тревожете за мен.

— Добре — каза Кай със съжаление. — Тогава… До утре за проверката?

— До утре.

Кай още не беше напуснал хана, а Вард — по-самотен от всякога — отново започна да пие. Погледът му отново стана празен и втренчен, а мислите му препускаха в най-различни посоки.

Когато извести Алан за намерението си да си тръгне, решението му беше взето току-що и той не се беше отказал от него — за момента — само защото черните гвардейци преживяваха лош момент. Той обаче се стремеше към почивка и освен това изобщо не ценеше онова, в което се бе превърнала Ониксовата гвардия. Да, командваше я принц с кралска кръв. Да, сега беше по-многобройна, по-богата и по-добре екипирана от когато и да било. Да, тези, които бяха наети, бяха все мъже на дълга и опитни бойци. Но богати или бедни, всички те бяха благородници. А Лорн беше наел един странстващ войник, един бивш каторжник, един наемник, един дезертьор… и един стар ковач. С Алан Черната гвардия се беше превърнала в един вид рицарски орден.