Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Лион, 21 февруари 1952. Скъпи Папийон, много сме щастливи, че най-после имаме новини от теб. От доста време предполагах, че търсиш начин да се свържеш с мен. По време на престоя ми в Джибути мама ми каза, че при нея се е получило писмо от Венецуела, но не знаеше кой е подателят му. Най-накрая тя ми прехвърли твоето писмо. И така след доста перипетии ние се срещаме отново. От септември 1945 г. насам — датата, когато напуснах остров Роаял, с мен се случиха доста неща.

(…) Най-после през октомври 1951 г. получих назначението си в Индокитай и на 6 март ще трябва да замина за две години. Този път тръгвам сам. Там на място, ако преценя, ще направя необходимите постъпки, за да взема и жена си. Както виждаш, доста километри съм изминал от последния ни разговор насам. Запазил съм някои добри спомени от онова време, но — уви! — така и не успях да открия никой от гвианските си приятели. Дълго получавах писма от готвача ми Рюш, който се премести в Сен Лоран, но след като заминах за Джибути, кореспонденцията ни се прекъсна. Много се радваме да научим, че си здрав, щастлив и че си си намерил място под слънцето. Странно нещо е животът, но поне, доколкото аз си спомням, ти никога не си бил склонен да се поддаваш на отчаяние. Ето че си бил прав. Снимката с жена ти също ни зарадва и още веднъж ни доказа, че си постигнал много. Може пък един, ден да намерим начин да ти дойдем на гости. Кой знае! Човек предполага, Господ разполага. От снимката си личи, че имаш добър вкус. Госпожата изглежда очарователна, а хотелът ти ни се стори доста приятен. Скъпи Папийон, прости ми, че те наричам с този прякор, но той ми навява толкова спомени!